Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
— Но…
— Светлините изобщо не изглеждат така. Освен това посоката е грешна. Това е югозапад. Трябва да гледате на югоизток.
— Ей там! — извика някакъв мъж.
Като един, тълпата се обърна на югоизток и уинибагото отново се разлюля. Няколко души сочеха уверено.
— Там!
Лофт се обърна да погледне в новата посока и остана изумен. Първото нещо, което забеляза, бяха цветовете. Той бе израснал в Мичиган. Една тревожна лятна нощ, когато беше на десет години, бе останал навън след мръкване и бе видял безброй цветни ивици да се диплят в небето. Те извираха от север и изпълваха небесата, неестествено сияйни, въртящи се като живи.
Брент изтича вкъщи и заяви на майка си:
— Ще умрем.
— Какво?
— Небето се е запалило! Това е краят на света! — Бат, му бе починал от инфаркт шест месеца по-рано. Вероятно затова смъртта бе в мислите му.
Когато най-сетне разбра какво става, майка му го хвана за ръката и излезе с него навън.
Той се съпротивляваше.
— Не! Те ще ни убият!
— Няма защо да се страхуваш. Това, което виждаме, е Северното сияние.
— Какво?
— Северните светлини. Веднъж чух обяснение за тях. Както изглежда, те са взаимодействие на слънчевия вятър с магнитното поле на земята, което е най-силно в полярните области.
Това, което Лофт виждаше сега в далечината, създаваше у него впечатлението, че Северните светлини са затворени в седем трептящи орбити. Техните цветове непрестанно се променяха, разпространявайки се вълнообразно от центъра навън, като създаваха усещането, че нещо кипи в ядрата им. Трептенето им бе хипнотизиращо, докато те се рееха, спускаха се и се издигаха, и кръжаха във въздуха. Макар че бяха много далече, Брент протегна ръка в опит да ги докосне.
Мнозина в тълпата се чувстваха по същия начин. Те вдигаха ръце към тъмнината.
— Махнете се от пътя ми! — изрева някакъв мъж.
— Пречите ми да виждам — оплака се друг.
— Давай напред! — настояваше женски глас. — Трябва да ида по-близо! Имам нужда да бъда излекувана.
— Не се блъскайте!
— Не, недейте…
Всички се бяха устремили към оградата.
— Не мога да дишам!
Някакви хора се блъснаха в авто караваната. Тъй като тя се разклати, на Брент му бе трудно да запази равновесие. А когато налетяха още хора, автомобилът направо се разтресе. Репортерът посегна да се хване за нещо, но ръката му срещна само въздух. А при следващото разклащане коленете му се подгънаха. Внезапно полетя във въздуха, падайки към тълпата.
След миг се просна на чакъла и изохка под тежестта на куп тела, които се стовариха върху него.
37.
Ърл Халоуей седеше в ярко осветената зала за наблюдение под сателитните антени на радиообсерваторията. Току-що беше погълнал шест аспирина, което правеше половин флаконче за деня, но главоболието му не преставаше. Стомахът му гореше. Бръмченето от генератора, антените или каквото там го причиняваше, се засили и го накара да заскърца със зъби в опит да се освободи поне малко от напрежението, което чувстваше в ушите си.
Той не беше на смяна, но така или иначе не можеше да се съсредоточи достатъчно, за да изгледа някой филм на компютъра в стаята си. Беше направил опит да загаси лампите и да полежи в леглото със затворени очи и влажна кърпа на челото. Но главоболието беше прекалено мъчително, за да лежи неподвижно, затова беше дошъл в стаята на охраната с надеждата, че ще забрави временно болката, докато прави нещо полезно.
Вместо това ярките лампи засилиха още повече напрежението в главата му.
— Добре ли си? — попита го един от другите пазачи.
— Че защо да не съм?
— Изглеждаш ужасно.
Халоуей се беше отказал да говори с другите за бръмченето. Изглежда, го чуваше единствено той.
— Всеки ден едно и също. Не откъсваме очи от проклетите монитори. И никога нищо не се случва.
— Така ми харесва — рече друг охранител. — Да не искаш някой да ни нападне за разнообразие? Може би не са те стреляли достатъчно в Ирак.
— Сякаш терористите ги е грижа за някаква си радиообсерватория — обади се пак първият пазач. — Нямам представа какво правим тук, но заплащането е добро.
— Точно така. Заплащането е добро. Така че, Ърл, спри да се оплакваш и си затвори устата.
Функцията за нощно виждане на камерите се беше за действала преди няколко часа. Всичко, което показваха мониторите — радиотелескопите, оградите, рядката трева, праха и сякаш безкрайната пустош, — беше оцветено в зелено. На един от екраните се виждаха три шляещи се койота. От телесната им топлина те светеха в яркозелено. На друг екран от дупка в земята изникна голям северноамерикански заек. Щом подуши койотите, заекът избяга с големи подскоци. И неговото тяло светеше неестествено ярко.