Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
— Тори, тук могат да те убият!
Сграбчи я за раменете и се опита да я завърти в посоката, от която беше дошъл. Тя го удари с лакът в стомаха и го събори на земята. Ударът беше толкова неочакван, че Дан остана без дъх. Когато се окопити, осъзна, че жена му отново е изчезнала.
Следващия път, когато проблесна светкавица, той видя че тя се е отдалечила много повече, отколкото бе очаквал. Пейдж хукна след нея. Сграбчи я отново изотзад, но този път прикова лактите до тялото й. Сключи ръце около стомаха й и я повдигна с намерението да я пренесе до колата.
Тори го ритна с пети в колената. Болката го накара да я пусне и жена му се завъртя с лице към него.
— Копеле такова, да не си посмял да ме отдалечиш пак от светлините!
— Пак?
— Ако ме беше оставил тук, ако не ме беше сграбчил и наврял в колата…
Дан осъзна зашеметено, че тя го мисли за някой друг.
— Тори, аз не съм баща ти.
— Единственото което искам, е да видя светлините! Кучи син, непрекъснато крещиш на мама! Непрекъснато се опитваш да ме докоснеш!
Пейдж беше шокиран.
— Тори, баща ти умря преди много години! Това съм аз! Твоят съпруг! Аз те обичам!
Нова светкавица освети разкривеното й лице и вдигнатия за удар юмрук. Подгизнал от дъжда, Дан се подготви мълчаливо за това, което предстоеше.
Ударът попадна в устата му. Главата му се отметна назад и той усети вкуса на кръв, но остана неподвижен, като се подготви да понесе следващия удар, който беше неизбежен.
Тя вдигна отново юмрук. После тъмнината я скри от очите му. Когато проблесна нова светкавица, Пейдж видя, че жена му го гледа шокирано.
Раменете й увиснаха. Той осъзна, че част от дъждовните капки, които се стичаха по лицето й, са всъщност сълзи. Устата й се отвори и от нея излезе измъчен вопъл. После го сграбчи и се притисна яростно в него. Ръцете й го стиснаха здраво. Тя облегна глава на гърдите му и зарида неконтролируемо.
— Страх ме е — изстена Тори.
Думите й бяха почти неразбираеми насред рева на вятъра и плющенето на дъжда.
— И аз съм изплашен. Но всичко ще бъде наред — обеща й Дан, като облиза кръвта от подутата си устна. — Готов съм на всичко за теб. Моля те, позволи ми да ти помогна.
— Не знам какво става с мен.
— И аз не знам какво става с мен — каза той с уста до бузата й. — Но, повярвай ми, скоро ще разберем.
Прегърна я с една ръка и зачака следващата светкавица. Тя разцепи небето толкова близо до тях, че успя да го стресне, но блясъкът й му позволи да се ориентира. Видя неясните очертания на наблюдателната платформа зад гърба им и успя да разпознае слабите светлини на фарове и проблясващи сигнални лампи.
Тори сигурно също ги беше видяла. Когато се чу трясък и отново притъмня, тя пое бавно през пороя. Пейдж я хвана за ръка и тръгна заедно с нея. Ако не паднеше нова светкавица, рискуваха да се въртят в кръг из полето.
Земята се разкаля и маратонките им започнаха да затъват.
— Студено е — промърмори жена му.
— Мисли си за гореща вана — каза й той. — Сухи дрехи. Димящо кафе. Топли завивки в леглото.
— Изгубих се.
— И двамата се изгубихме.
Нова светкавица проряза небето.
— Оградата — посочи Тори.
Маратонките им натежаха от калта. Започнаха да се пързалят и трябваше да се крепят взаимно, за да не паднат.
Когато стигнаха до оградата, Дан изкрещя, за да надвика воя на вятъра:
— Ще раздалеча телта! Опитай се да се провреш през отвора!
Той повдигна с две ръце един от средните редове на телта, а долния ред притисна към земята с калната си маратонка и внезапно го обзе страх, че следващата светкавица ще удари оградата и ще ги изпържи и двамата.
— Минах! — извика Тори.
Пейдж се покатери по дървения стълб и скочи от другата страна, като се подхлъзна в калта и се приземи върху дясното си коляно. Светкавицата, от която се бе страхувал, падна толкова наблизо, че я помириса.
— Добре ли си? — попита го жена му.
— Ще бъда след минута. — Той се изправи на крака. На пътя проблеснаха фарове на автомобил и осветиха паркираните коли и хората, които бързаха към тях, за да се скрият от бурята. Дъждовните струи ги шибаха безмилостно. Някои бяха с разкъсани дрехи и се движеха така, сякаш бяха ранени.
— Сигурен ли си, че си добре? — извика Тори.
— Със сигурност съм по-добре от тях — отговори й Дан. Двамата се втурнаха покрай редицата автомобили и спряха чак когато стигнаха до сатурна.