Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Според мен този Руди Шмит се е опитал да стигне пеш от Гилф Кебир до Дакла. — Фрея се загледа в англичанина в опит да разбере какво мисли, дали изобщо я възприема сериозно. — Знам, че Алекс е работила в Гилф Кебир, тя споменава за това в писмата си. Има някаква връзка между двамата. Не знам каква точно, но определено има връзка и тя е довела до убийството й.
Приведе се и взе фотоапарата и кутийката с лентата.
— Мисля, че отговорите са тук. Затова бандата от оазиса ги търсеше. От тях ще разберем какво става. Трябва да проявим снимките.
Флин мълчеше и продължаваше да върти компаса в ръце. После, сякаш взел решение, го пусна в раницата на Фрея и се изправи.
— Първо трябва да ти намерим безопасно място. — Погледна я в очите. — Ще те заведа в американското посолство.
— След като проявим филмите.
— Не, сега. — Той тръсна глава. — Не знам какво става и кои са тия хора, но явно са опасни и колкото по-бързо се махнеш от улиците, толкова по-добре. Да тръгваме.
Протегна ръка да й помогне да стане, но тя не помръдна от мястото си.
— Иска ми се да знам какво има на филмите. Те са убили сестра ми и искам да разбера защо.
— Фрея, тия филми години наред са лежали насред Сахара. Шансът да се проявят успешно е едно към сто. Едно към хиляда.
— И все пак искам да опитаме — настоя тя. — Да направим първо това, а после да отидем в посолството.
— Не! — Гласът му изведнъж стана рязък и груб. — Филмите могат да почакат, Фрея. Искам да те отведа на безопасно място. Нямаш представа какво…
И спря насред изречението.
— За какво? — попита рязко тя. — За какво нямам представа?
Макар очите й да бяха червени от преумора, а лицето й — бледо и изпито, тя реагираше бързо и енергично. Погледът й се впи в очите на Флин.
— Та за какво нямам представа? — повтори тя настойчиво.
Той въздъхна раздразнено и прокара пръсти през косата си.
— Виж какво, Алекс ми беше много скъпа приятелка…
— А на мен ми е сестра.
— … и съм задължен пред паметта й да се погрижа за твоята безопасност.
— А аз съм задължена пред нея да открия защо са я убили.
Гласовете им бяха станали доста силни.
— Няма да ти разреша да се скиташ по Кайро — троснато отсече той. — Особено след като ти се е случило това. Тръгваме към посолството.
— След като проявим филмите.
— За бога, Фрея, нужна ти е закрила.
— Не се дръж така покровителствено!
— Изобщо не се държа покровителствено! Просто се опитвам да ти помогна.
Сега дойде нейният ред да се сопне.
— Не искам нито помощ, нито закрила. Искам да разбера какво има на тия филми и защо се опитаха да ме убият. Защо са убили Алекс.
— Не знаем дали…
— Напротив, знаем! Нали видях бандитите в къщата й, видях на какво са способни. Те са убили Алекс и ще разбера защо.
И скочи така рязко на крака, че преобърна стола. Набута фотоапарата и лентата в раницата, отвори вратата и тръгна към асансьорите. Флин я последва.
— Почакай, почакай де…
Тя не му обърна внимание. Натисна бутона за повикване.
— Фрея, просто трябва да ми повярваш — умолително започна Флин. — Аз живея в Египет, познавам подобни хора. С каквото и да си задължена на Алекс, не й дължиш собствената си смърт.
Дървените врати на асансьора шумно се отвориха, тя влезе в кабината и натисна бутона за партера, все така, без да му обръща внимание.
— Фрея, моля те, изслушай ме. Аз просто се опитвам да…
Вратите започнаха да се затварят, но Флин ги блокира с крак.
— Господи, твърдоглава си като сестра си!
— О, не, Алекс беше сговорчивата — гневно се озъби тя, докато се опитваше да затвори вратите. Последва кратко мълчание, през което пръстът на Фрея продължаваше да шари по таблото, а кракът на Флин да блокира вратата; и изведнъж той се разсмя. Тя го изгледа сърдито, но после също се усмихна, макар и уморено. Флин направи крачка назад, тя го последва и вратите се затвориха зад гърба й.
— Да направим компромис — предложи той. — Ти ми доставяш удоволствието да отидеш в посолството, а аз проявявам филмите. Имам приятел, който работи в Кайроския музей за древни предмети, във фотографския отдел, ще ги обработи веднага. Щом ги получа, веднага ти ги донасям. Става ли?