Скритият оазис

— Бисура! — изкрещя близнакът, който явно се бе изнервил; и той, и брат му посегнаха към пистолетите.

— Най-добре да им я дадеш. — Флин се обърна към Фрея и посегна към раницата, но очите му прескачаха към таксито. Шофьорът беше отворил багажника и измъкваше огромен куфар.

— Хайде, Фрея, това не е игра! — Флин говореше ненужно високо, дори прекалено високо. — Просто им дай раницата.

И се престори, че я дърпа от ръцете й. Фрея усети какво е намислил, така че я дръпна обратно и спечели още няколко секунди, докато шофьорът слагаше куфара на асфалта и затваряше багажника. Флин пак задърпа раницата и като приближи лице до Фрея, измърмори:

— Задната седалка. Аз ще карам.

Отново показно дръпна раницата и после изведнъж я пусна, залитна вдясно и блъсна един човек, който носеше поднос със закуски върху главата си, към близнаците. Те се разкрещяха, а подносът се стовари на тротоара. В същия миг Фрея се хвърли по очи на задната седалка на таксито, а Флин се промуши зад волана, включи на скорост и натисна с всички сили педала на газта. Шофьорът на таксито в нямо удивление загледа как средството му за препитание със скърцане се отдалечава от него.

— Дръж се здраво — кресна Флин, докато заобикаляше някакъв автобус. Двете оставени в бързината отворени врати се затръшнаха. Фиатът набра скорост и таксиметровият апарат заскача като луд.

Фрея се надигна и погледна през задния прозорец. Близнаците стояха на ръба на тротоара и бясно махаха на едното беемве, другото вече се засилваше след тях.

— След нас са! — изкрещя тя.

Секунди преди да се влеят в хаотичното движение по Майдан Тахрир, всички светофари светеха червено и полицаят с бяла униформа на кръстовището вдигна дясната си ръка. Флин завъртя волана, качи се на тротоара, профуча покрай три тежкотоварни камиона, слезе на платното и мина на червено. Последва какофония от клаксони, полицаят наду свирката, но те вече бяха на площада. Колата поднесе, но се изправи, пак поднесе и удари един пикап, който пък на свой ред блъсна някакъв минибус. Минибусът излезе от платното и помете една сергия за плодове. Пешеходците се разбягаха с викове и гневни жестове, по земята се затъркаляха портокали и дини.

— Някой пострада ли? — попита Флин, без да се обръща.

— Не мисля — отвърна Фрея. Стомахът й се беше свил.

Флин само кимна. Краката му играеха луд танц по спирачката, съединителя и газта, дясната му ръка се стрелкаше между волана и лоста за скоростите. Зад гърба им първото черно беемве зави с бясна скорост. Второто се показа след миг и двете се понесоха в светкавичен зигзаг през движението; останалите коли панически завиваха встрани и яростно надуваха клаксоните. По-мощните от старичкия фиат беемвета бързо скъсиха разстоянието, вече ги деляха само двайсетина метра. Флин наби спирачки, рязко извъртя кормилото вдясно и фиатът зафуча по широко авеню с някогашни пищни колониални сгради. Флин с всички сили стъпи върху спирачката, обиколи голям остров за разделяне на движението със статуя на човек с фес и поеха по друга улица. Беемветата за миг изчезнаха, но след секунди се появиха отново.