Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Фонтейнови и доктор Сейпърстайн се обадиха по телефона, за да се сбогуват с Мини и Роман. Обадиха се още двама-трима души, чиито имена Розмари не беше чувала. Лора-Луис поднесе подарък, купен с общи пари от всички приятели ни Мини и Роман — портативен транзистор в калъфка от свинска кожа. Роман благодари прочувствено и многословно, с треперещ глас. „Той знае, че смъртта му е близка“, помисли Розмари и наистина й стана жал за него.
Въпреки протестите на Роман, Гай държеше да им помогне с багажа на другата сутрин. Той нави будилника за осем и половина, а след като той иззвъня на сутринта, нахлузи тениска и спортни панталони и отиде в апартамента на семейство Кастивът. Розмари тръгна с него, облечена в яркозеления си пеньоар. Оказа се, че няма много за носене. Само два куфара и една кутия за шапки. На врата на Мини висеше фотоапарат, а Роман носеше новия си транзистор.
— Всеки, който пътува с повече от един куфар — каза Роман, като заключи два пъти вратата на апартамента — е турист, а не пътешественик.
Долу на тротоара пред къщата, докато портиерът махаше за такси, Роман провери дали е взел билетите, паспортите, пътническите чекове и френската валута. Мини хвана Розмари за раменете.
— Където и да сме — каза тя — непрестанно ще мислим за тебе, миличка, докато всичко премине добре и се уверим, че си щастлива и спокойна с малкото си момченце или момиченце.
— Благодаря ти — рече Розмари и я целуна по бузата. — Благодаря за всичко.
— И да накараш Гай да ни изпрати всички снимки на бебето, чу ли? — каза Мини и отвърна на целувката й.
— Обещавам — рече Розмари.
Мини се обърна към Гай, а Роман хвана Розмари за ръката.
— Няма да ти пожелавам щастие — каза той, — защото няма да ти липсва. Ти ще бъдеш много щастлива през целия си живот.
— Пожелавам ви приятно пътуване — каза Розмари и го целуна. — И се надявам скоро да се върнете.
— Вероятно — рече той усмихнат. — Но може и да поостанем в Дубровник или може би в Майорка. Ще видим, ще видим…
— Елате си — рече Розмари и усети, че го казва искрено. Тя пак го целуна.
Едно такси спря до тях. Гай и портиерът сложиха куфарите на седалката до шофьора. Мини с усилие и пъшкане се настани на задната седалка, като се потеше в бялата си рокля. Роман се вмъкна до нея.
— Летище „Кенеди“ — каза той на шофьора. — Сградата на ТУА13.
Последваха още пожелания и целувки през прозорците на колата, а после Розмари и Гай замахаха след бързо отдалечаващото се такси, от чиито прозорци Роман и Мини им махаха в отговор.
Розмари не се чувстваше толкова щастлива, колкото бе очаквала.
Същия този следобед Розмари потърси „Всички те са магьосници“, за да прочете отново някои от главите и може би този път да реши, че са глупави или смешни. Книгата беше изчезнала. Не беше нито върху томовете на Кинзи, нито сред другите книги в библиотеката. Тя попита Гай и той й каза, че я е изхвърлил в четвъртък сутринта.
— Съжалявам, скъпа — рече той, — но не исках да четеш още такива глупости и да се тревожиш.
— Гай, — рече тя изненадана и ядосана. — Хъч ми подари тази книга. Той ми я остави след смъртта си.
— Изобщо не помислих за тази страна на въпроса — рече Гай. — Просто не исках да се притесняваш. Съжалявам.
— Това, което си направил, е ужасно.
— Извинявай. Въобще не съм мислил за Хъч.
13
Инициалите на американска авиокомпания. — Б.пр.