Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Интелигентният и малко циничен частен детектив Майкъл Кели е модерният Филип Марлоу. Третият роман на Харви затвърждава мястото на този нестандартен литературен герой сред новите любимци на феновете на трилъра: Джак Ричър, Спенсър, Котън Малоун и Шон Дръмънд.
— Не мога да пазя всичко това в тайна още дълго време — каза той. — Не и с тези два трупа в съседната стая.
— Обади се на Лосън и й кажи да се включи, още сега.
— Сигурен ли си?
Погледнах мобилния телефон в ръката си. Лампичката за получено съобщение мигаше. Беше от Хюбърт Ръсел.
— Сигурен съм. Кажи й да изпрати тук екип. Освен това прати някого да доведе и Хюбърт. Кажи на Лосън, че ми трябват два часа. След това могат да тръгват за Саут Сайд.
— Смяташ ли, че ще се съгласи?
— Тя иска тоя тип мъртъв. И то без да се вдига шум. Хващам се на бас, че ще ми даде време.
— Ами Рейчъл?
Страхът беше парализиращ и не биваше да го допускам. Нямаше как да се притека на помощ на Рейчъл. Не и по начина, който си бях намислил. Вместо това щях да правя каквото искаше той. Поне засега.
— Предлагам да вземеш Шишо и да пообиколите малко квартала. Ако тоя тип я е преместил, това е станало днес. Може пък някой да е видял нещо.
Родригес приклекна до мен така, че очите ни се изравниха.
— Два часа. След което идваме ние. И запомни, не му се церемони на тоя мръсник. Ако можеш, пръсни му черепа.
После полицаят се изправи и мина в дневната. Чух го как говори по телефона. Проведе няколко бързи разговора — трябваше да организира екипа за „Кабрини“. Аз пък трябваше да тръгвам. Отворих телефона си и прочетох първия от мейлите на Хюбърт. Текстът беше от един ред:
Запази това. Следва още, вкл. видео.
Х.
Имаше и прикрепена снимка. Отворих я.
— Винс! — извиках аз. Родригес провря глава през дупката в стената, вдигна пръст да изчакам и привърши разговора си.
— Какво има? — попита накрая той.
Показах му снимката, която Хюбърт ми бе изпратил. Най-важното в нея беше датата, на която бе направена. От този момент нататък всичко се промени.
46
Хюбърт се облегна назад и се заслуша в шумовете, проникващи през прозореца. После въведе поредната команда в компютъра си и зачака. От доста време бе заложил въдицата с надежда да се хване нещо. По този начин успяваше да не мисли за синините на лицето си.
Търсачката на екрана изплю нова партида резултати. Хюбърт кликна върху един от тях и се зачете. След няколко минути издърпа от чекмеджето старите папки на Джим Дохърти и прерови изрезките от вестници — веднъж, втори, трети път. Поклати глава. Погледна към кухненския нож, който лежеше на бюрото до ръката му, и се ухили. Не се виждаше да коли човек.
Хюбърт отвори есемеса със снимка, който бе изпратил преди, и се замисли за значението му. Искаше да опита още веднъж да се свърже с Кели по мобилния, но реши да изчака, докато научи още подробности. Включи вградената камера на компютъра си и натисна бутона Запис, после застана срещу нея и говори в продължение на двайсет минути, излагайки мислите си, докато бяха още пресни. Разсъжденията му се въртяха около странните неща, които бяха наизскачали от старите папки на Дохърти. Той бе приключил с първия запис и бе започнал нов, когато в коридора се чу шум. Хюбърт прекъсна записа, изпрати готовия файл на Кели и стана от стола. Погледна още веднъж ножа, но го остави, където си беше, и тръгна към вратата.
47
Двамата с Родригес стигнахме до един и същ извод: този човек от самото начало ни следеше на всяка крачка и това трябваше да престане. Никакви разговори по мобилни телефони. Никакви мейли. Родригес действа съгласувано с Лосън и поема „Кабрини-Грийн“. Аз тръгвам за Саут Сайд и каквото ме очаква там. Някъде в хода на операцията единият от нас трябваше да открие Рейчъл. И то жива!
Погледнах часовника си. Беше минал близо час. Обиколих още веднъж околните улици. Огледах отвън къщата на Джим Дохърти. После тази на Пег и Дени Макнаб. И двете изглеждаха празни и заключени.
Паркирах през две преки и слязох от колата. Източният вятър свиреше в голите клони на дърветата, блъскаше външните водоустойчиви врати на къщите и разнасяше празни найлонови торбички по уличното платно. Промъкнах се през няколко съседни дворчета. Беше се стъмнило, но аз познавах терена и не издадох никакъв звук. След десет минути прескочих една оградка и се озовах в задния двор на семейство Макнаб. За по-малко от две минути отключих вратата към мазето. Донякъде очаквах да чуя над главата си звуците на включен телевизор, но в къщата цареше пълна тишина. Извадих от джоба си пистолета, който ми бе дал Родригес, и се изкачих по стълбите от мазето в кухнята.
