Кръвна песен

Копелето започнало с животните. Домашните любимци изчезвали през нощта, а на сутринта ги намирали осакатени и убити. След това продължило с прасета и юници, чиито глави забивало по оградите из цялото село. Уплашени, но неосъзнаващи същинската опасност, селяните поставили стражи, палели факли, ходели въоръжени по тъмно. Това не им помогнало.

След животните дошъл ред на децата, малки хлапета и сукалчета в люлките. Той вземал всяко, което докопа, а съдбата им била ужасяваща. Селяните пребродили гората, търсели следи, проверявали всяко скривалище и слагали капани, за да заловят незнайното чудовище. Не открили нищо и нощните мъчения продължили през есента и зимата. И така, сред зимния мраз, той се разкрил, като просто влязъл в селото един следобед. Страхът им бил толкова силен, че никой не му посегнал, а всички се замолили. Молели за децата си и за живота си, предлагали му всичко, само и само да ги остави на мира.

Копелето на вещицата се засмяло. Това не бил смехът на дете, нито от нормално човешко гърло. И тогава те разбрали, че са обречени.

Копелето призовало светкавица и запалило селото. Хората побягнали към реката, но то повикало дъжд и водата придошла и ги отнесла. Но отмъщението му не било завършено, затова то призовало вятър от далечния север, за да ги покрие с лед. Когато всичко утихнало, копелето обиколило, докато не видяло лицето на баща си, ковача, замръзнало в ужас за вечни времена.

Никой не знае какво станало с него, но хората казват, че в най-студените нощи, на мястото на селото, смехът му още ечи сред горите. Защото тези, които се отдадат на Мрачното, не получават изход от живота и Отвъдното остава затворено за тях за вечни времена.