Кръвна песен

— Можеш ли да ме научиш? — попита Вейлин, ядосан след поредната трагична тренировка. — Обясненията на инструктор Ренсиал не са много разбираеми.

Норта го изгледа безизразно пасивно, както винаги, и каза:

— Защото е плямпащ, ненормалник.

— Наистина е човек с проблеми — съгласи се Вейлин с усмивка. Норта не каза нищо. — Е, ще ми помогнеш ли?

Младежът сви рамене.

— Щом искаш.

Оказа се, че няма някакъв чалъм, а е въпрос на упражнения. Всеки ден след вечеря двамата прекарваха по час в тренировки. Вейлин продължаваше да не уцелва, а Норта го напътстваше.

— Не се надигай толкова от седлото, преди да пуснеш тетивата… Бъди сигурен, че си я издърпал до брадичката си… Стреляй, когато усетиш как копитата се вдигат от земята… Не се цели толкова ниско… — Минаха пет дни, преди Вейлин да уцели сеното, и още три преди да почне да го прави достатъчно често.

— Благодаря, братко — каза той една вечер, докато водеха конете си към конюшнята. — Нямаше да го схвана без твоя помощ.

Норта го погледна неразгадаемо.

— Бях ти задължен, нали?

— Ние сме братя. Дълговете не значат нищо между нас.

— Наистина ли вярваш на всички тези глупости? — В гласа на Норта нямаше злоба, просто неясно любопитство. — Наричаме се братя, но нямаме обща кръв. Ние сме просто момчета, събрани в Ордена насила. Не си ли се чудил какво щеше да стане, ако се бяхме запознали навън? Дали щяхме да бъдем приятели, или врагове? Нали знаеш, че бащите ни бяха врагове?

Вейлин поклати глава; надяваше се, че мълчанието му ще прекрати разговора.

— О, да. Като бях малък, подслушвах срещите в кабинета на баща ми. Той говореше често за твоя, предимно лоши неща. Казваше, че е парвеню с по-малко мозък и от брадва. Казваше, че Сорна трябва да стои заключен и да го пускат само като почне война, и се чудеше защо кралят се допитва за съвет до подобен тъпак.

Бяха спрели с лице един към друг. Очите на Норта блестяха с познатия глад за сражение. Плюй усети напрежението, размята глава и изцвили възбудено.

— Опитваш се да ме провокираш, братко — каза Вейлин и потупа коня си по врата, за да го успокои. — Но забравяш, че нямам баща и думите ти не значат нищо. Защо в последно време показваш радост единствено когато се бием? Защо е този глад? Нима те кара да забравяш? Или успокоява болката ти?

Норта дръпна поводите на коня си и продължи към конюшнята.

— Не успокоява нищо. Но ме кара да забравя, поне за миг.

Вейлин сръчка Плюй в тръс и го подмина.

— Може би едно състезание също ще те накара да забравиш.

И препусна в галоп към главната порта. Естествено, Норта го победи с една дължина, но поне на лицето му се появи усмивка.