Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
— Червен цвят и сенчец — обясни инструктор Хентал, когато влязоха. — Когато се свести, започна да буйства. Успя да перне аспекта неприятно преди да го укротим.
Вейлин се приближи до леглото с натежало сърце. „Изглежда толкова слаб…“
— Ще се оправи ли, учителю? — попита той.
— И преди сме виждали буйстващи. Обикновено се получава при стрес след сражения. Скоро ще заспи. Като се събуди, ще е неспокоен, но ще се оправи.
Вейлин се обърна към Солис.
— Аспектът произнесе ли присъда, учителю?
Солис погледна инструктор Хентал, който кимна и излезе от помещението.
— Няма да има присъда — отговори Солис.
— Ние ранихме кралски войници…
— Да. Ако внимавахте повече, като ви обучавах, можехте и да ги убиете.
— Но лорд-маршалът…
— Той няма власт тук. Норта не се подчини на заповед, за което трябва да получи наказание. Но според аспекта вече го е получил. Твоето неподчинение е било с цел да защитиш брат си. Няма нужда от наказание.
Инструктор Солис мина от другата страна на леглото и сложи ръка на челото на Норта.
— Треската ще премине, заедно с ефекта на червеното цвете. Но ще усеща болката, като нож, който се върти във вътрешностите му. Подобна болка ще го превърне в мъж… или в чудовище. Според мен Орденът е виждал достатъчно чудовища.
Вейлин осъзна причината за гнева на Солис. „Не сме ние, а това, което кралят причини на Норта чрез баща му. Ние сме неговите мечове, той ни изкова. А кралят повреди едно от остриетата му.“
— С братята ми ще му помагаме — каза Вейлин. — Неговата болка ще е и наша. Ще споделим тежестта ѝ.
— Направете го. — Погледът на Солис бе по-напрегнат от обикновен. — Когато един от нас тръгне по мрачен път, има само един вариант за действие, а брат не бива да убива брата.
Норта се свести на сутринта. Стонът му събуди Вейлин, който бе останал до него цяла нощ.
— Какво? — Норта се огледа с мътен поглед. — Какво става…? — Видя Вейлин и замълча, светлината на спомена се завърна в очите му. Той посегна и опипа цицината на темето си. — Ти ме удари. — Ужасяващото осъзнаване се върна и той пребледня и се сви под тежестта на мъката.
— Съжалявам, Норта — промълви Вейлин. Не знаеше какво друго да каже.
— Защо ме спря? — прошепна младежът през сълзи.
— Щяха да те убият.
— Щяха да ми направят услуга.
— Не говори така. Съмнявам се, че душата на баща ти щеше да е щастлива в Отвъдното, ако го беше последвал толкова скоро.
Норта продължи да плаче тихо известно време. Вейлин го гледаше и в главата му се въртяха стотици празни утешения. „Не знам какво да кажа. Няма думи за такова нещо.“
— Видя ли го? — попита Норта накрая. — Мъчително ли беше?
Вейлин си спомни изтракването на капака и ликуването на тълпата. „Неприятно е да отидеш в Отвъдното, като знаеш колко хора се радват на смъртта ти.“
— Беше бързо.
— Казват, че откраднал от краля. Баща ми никога не би го сторил. Той почиташе краля и му служеше добре.
Вейлин му даде единствената утеха, с която разполагаше.
— Принц Малциус каза, че и той скърби.
— Малциус? И той ли беше там?
— Помогна ни, като отпрати войниците. Мисля, че те позна.
Изражението на Норта се смекчи и той потъна в размисли.
— Като бях малък, яздехме заедно. Малциус се учеше от баща ми и често идваше у нас. Баща ми обучаваше много от синовете на благородниците. Беше прочут с познанията си за дипломация и държавни дела. — Посегна за парцала на близката масичка и обърса сълзите си. — Каква е присъдата на аспекта?
— Смята, че си наказан достатъчно.
— Значи дори няма да получа милостта да напусна това място.
— И двамата бяхме пратени тук според желанията на бащите ни. Аз уважих моя, като останах, макар да не знам защо ме даде на Ордена. Твоят баща също трябва да е имал добра причина да те прати тук. Такова е било желанието му приживе, такова остава и когато е при Покойните. Може би трябва да го уважиш.
— Значи трябва да кисна тук, докато отнемат бащините ми земи, а семейството ми тъне в отчаяние?