Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Тя обаче била толкова сладка и мила, че селяните не повярвали. Управникът очевидно бил побъркан от собствените си увлечения по младата жена. Те го предали на огъня и се помъчили да забравят ужасната случка. Но вещицата не била приключила. Окото ѝ се спряло на един ковач, красив момък със силни ръце и здраво сърце, но дори то не можело да устои на Мрачната ѝ сила.
Тя живеела извън селото, за да упражнява скверното си изкуство далеч от любопитни очи. Освен над човешките сърца имала власт над вятъра и веднъж, докато ковачът правел въглища в гората, призовала северен порив, който донесъл сняг от планините. Мъжът се принудил да потърси подслон при нея и въпреки че се съпротивлявал, тя го принудила да легнат заедно — черен зъл съюз, от който щяло да се роди ужасното ѝ копеле.
Срамът му развалил магията. Срамът на добрия човек, принуден да предаде жена си, го направил глух за сладките ѝ увещания на другата сутрин. Той не обърнал внимание на заплахите и побягнал към селото, но постъпил глупаво, като не казал на никого.
А вещицата зачакала. Чакала, докато черното семе в корема ѝ никнело. Зимата отстъпила пред пролетта, реколтата избуяла, а тя чакала. И тогава, когато започнали да точат сърповете за жътва, злото изчадие изпълзяло между краката ѝ и тя се задействала.
Появила се буря, невиждана никога. Черни облаци покрили небето от север, юг, изток и запад и донесли вихрушка от дъжд и вятър. Тя вилняла три седмици, а селяните се сгушвали притеснено, докато накрая не спряла. Хората излезли и открили, че всички ниви са опустошени. Тази година щяла да донесе само глад.
Потърсили дивеч в гората, но всички животни били избягали от Мрачния шепот на вещицата. Децата плачели от глад, старците се поболели и един по един преминали в Отвъдното. През цялото това време вещицата седяла в малката си колиба, защото с копелето ѝ винаги си имали храна. Неразумните животни лесно попадали в капана на човек, толкова потънал в Мрачното.
Накрая смъртта на обичната майка на ковача го накарала да каже истината. Той признал пред събраните селяни как попаднал под магията на вещицата и как тя заченала охраненото копеле, което живеело в гората и се подигравало на гладуващите деца с щастливия си смях. Селяните гласували и решили единодушно: вещицата трябвало да бъде прогонена.
Тя се опитала да ги разубеди със силите си. Мятала лъжи за ковача и го обвинила в най-страшното: изнасилване. Но магията ѝ вече нямала ефект. Те виждали истината и чували отровата, която капела от всяка лъжа, виждали злия блясък в очите ѝ, разкриващ злината зад красивото лице. Прогонили я с факли и изгорили колибата в праведния си гняв. Тя побягнала в гората, прегърнала противното си изчадие. Спряла да се преструва и ги проклела… и се заклела да отмъсти…
Селяните се върнали по домовете си и се помъчили да оцелеят през идващата зима. Вещицата избягала в най-тъмните краища на гората, където не бил стъпвал никой, и започнала да учи изчадието си на Мрачното.
Минали години, селото изгорило мъртвите си, но оцеляло. Вещицата останала само спомен, история за студените нощи, с която да плашат децата. Реколтите растели, сезоните се сменяли и всичко изглеждало нормално. Колко слепи били те, колко неподготвени за връхлитащата буря. Защото вещицата превърнала копелето си в чудовище. То приличало на хилаво дете, изгубено в гората, но притежавало цялата сила на майка си. Първо от поквареното мляко от гърдите ѝ, после с нашепнати поучения в смрадливото им убежище и накрая от собствената ѝ кръв. Тя се жертвала, тази вещица, тази погълната от злоба жена: когато детето станало достатъчно голямо, тя срязала китката си с нож и го накарала да пие. И то пило стръвно, докато не я пресушило и тя отишла в нищото, което очаква неверниците, но задоволена от предстоящото отмъщение.