Кръвна песен

Устата му трепна в лека усмивка.

— При Кървавия хълм нямаше магия, просто хора, обладани от безумен гняв, които се хвърляха към сигурна смърт. Колкото до Линеш, миришещата на лайна канализация едва ли се брои за магия. Освен това всеки офицер, който предложи ползване на Мрачното, вероятно ще бъде обесен на най-близкото дърво от собствените си хора. Мрачното се смята за неразделна част от методите на онези, които отричат Вярата.

Спря и погледна меча в скута си.

— Ако искаш да чуеш, ще ти разкажа една история. Легенда, с която предупреждаваме децата си за опасностите на Мрачното.

Погледна ме с вдигнати вежди. Аз се смятам за историк, а не за събирач на митове и легенди, но подобни истории може да хвърлят светлина върху някои събития и да разкрият илюзиите, които мнозина възприемат за истина.

— Разкажи ми — подканих го и свих рамене.

Гласът му придоби нов тон, мрачен, но пленяващ, като на опитен разказвач.

— Съберете се и чуйте историята за копелето на вещицата. Тя не е за хора с нежни сърца и слаби мехури. Това е най-страховитата и плашеща история и като свърша, може да ме проклинате, че съм я изрекъл на глас.

В най-тъмната част на най-мрачните гори на древен Ренфаел, преди създаването на Кралството, имало село. В него живеела вещица, хубава за окото, но с душа по-черна от нощта. На селяните тя показвала милото си красиво лице, ала зад него се криела зла и завистлива душа. Тя била тласкана от похот, похот към плът, похот към злато, похот към смърт. Мрачното я обладало от ранна възраст и тя се поддала на злината му с цялата си страст, отричайки Вярата, но печелейки сила. Силата да въздейства на мъжете, да подклажда желанията им и да ги кара да вършат ужасии в нейно име.

Първо под магията ѝ попаднал селският управник, добър и любезен човек, издигнал се чрез учение и много труд, достатъчно богат, че да възбуди похотта ѝ. Тя всеки ден минавала покрай него, докарвала се как ли не и подклаждала страстта му, докато тя не се разгоряла, унищожавайки разума му. Той разбрал нашепвания от Мрачното план: убий жена си и ме вземи на нейно място. И една съдбовна нощ — поръсил вечерята на жена си с отровата Ловджийска стрела и на сутринта тя спряла да диша.

Жената била на възраст и болнава, така че кончината ѝ не направила впечатление на селяните. Разбира се, вещицата знаела всичко и криела радостта си със сълзи, докато предавали бедната убита жена на огъня. И през цялото време призовавала управника с магията си: „Отрупай ме със скъпи дарове и ще съм твоя.“ И той ѝ дал дарове, красив кон, бижута, злато и сребро, но вещицата била умна и ги отказала. Вдигнала олелия колко било неподходящо мъж да ухажва млада девойка съвсем скоро след кончината на съпругата си. Измъчвала го и го съблазнявала, но отблъсквала всеки негов опит. Не след дълго той загубил разума си от жестокостта ѝ и една вечер се обесил на един висок дъб, като оставил бележка какво е сторил и посочил вещицата като причина за лудостта си.