Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
„Хотел «Пенинсула». Планът за бягство.“
„Трябва да ставам.“
Той се довлече до прозореца и дръпна щорите. Дневна светлина обля стаята. Но не беше бледата лимонена светлина на зазоряване, а яркото слънце преди пладне. Нещо ужасно се бе объркало. Беше проспал звъненето на будилника. Но как?
Главата му пулсираше болезнено. Уискито… Дали е бил упоен?
Той се завъртя и се вторачи в празното легло.
Празно легло. Подейства му като удар в корема.
Леглото беше празно.
Лиза Баринг беше изчезнала.
Трета част
20.
Хотелът беше великолепен. Разкошно фоайе, коридори, застлани с червени кадифени мокети, зашеметяващ спа център в римски стил и апартамент, по-голям от повечето манхатънски жилища. Най-прекрасното бе гледката — през пристанището на Сидни към прочутата опера, която се издигаше като величествен кораб с опънати от вятъра платна.
Лиза винаги бе искала да дойде в Австралия. Но не по този начин.
— Какво има?
В ленения си панталон от „Ралф Лорън“ и синята копринена риза, той изглеждаше красив както винаги. С повече пари за харчене, отколкото бе имал преди, той бе развил скъп вкус към дрехи и часовници, които биха изглеждали крещящо върху друг мъж, но на него седяха добре. Но пък на него всичко изглеждаше добре.
— Нищо. Изморена съм.
„Изморена съм да гледам през рамо. Изморена съм от кошмарите, самотата, лъжите“ — довърши наум Лиза.
Стоеше до прозореца. Той се приближи до нея и започна да масажира раменете й.
— Да не би сексът с Мат Дейли да те е изтощил?
— Престани — рязко се тросна тя. — Той беше свестен човек. А и ти ме накара да се сближа с него.
Това беше вярно. Той бе наредил на Лиза Баринг да се сближи с американеца, за да открие какво знае. Инспектор Лиу очевидно се препъваше в тъмното, също като останалите детективи, с които си бе имал работа. Но Дейли беше различен. Не мислеше като ченге, а като човешко същество, като нечий син. А това го правеше опасен.
— Влюби се в него, нали?
— Не ставай абсурден — сряза го Лиза.
Не искаше да говори за Мат. Не и тук. Не и с него. Утешаваше се с мисълта, че след като бе напуснала Мат, той щеше да е в безопасност. И постепенно щеше да забрави за нея. Тогава можеше да се върне в Ел Ей и да възобнови живота си. Би дала всичко, за да може да направи същото!
Тя се завъртя към него.
— Слушай, направих каквото искаше. С Майлс. С Мат Дейли. Имам парите и мога да ги изпратя където кажеш. Ами твоята част от сделката? Кога мога да видя сестра си?
— Скоро.
— Скоро? Колко скоро? Обеща ми!
Той я сграбчи за гърлото. Лиза изскимтя от ужас. Как някога бе могла да се влюби в него? Да му се довери?
— Когато приключи, тогава. Когато всички виновни бъдат наказани.
„Виновните. Кои са виновните? Майлс беше ли наистина виновен? Заслужаваше ли да умре? Ами останалите? Мъжете, които уби преди всички тези години? Ами горките им жени?“ — трескаво се питаше тя.
Имаше време, когато и тя вярваше, че Майлс е виновен. Когато виждаше света по начина, по който той го виждаше. Но запознанството с Мат Дейли промени всичко това. Струваше й се, че Мат я бе събудил от кошмар и я бе върнал към действителността. Но вече бе прекалено късно.
Той я пусна и Лиза се свлече на пода, обляна в сълзи. Когато той се протегна отново към нея, тя се сви уплашено, но този път докосването му бе нежно — той просто избърса сълзите й.
— Не плачи, ангелче. Само още един. Обещавам. И всичко ще свърши. Би ли искала да отидеш в Индия?
— Не! — изхлипа Лиза. — Моля те. Не мога. Не искам.
— Напротив, искаш — погали я той по косата. — Просто първо трябва да си починеш. Както каза, изморена си. Но знаеш, че накрая ще ми помогнеш. Ние си помагаме. Не забравяй: сестра ти разчита на теб.
Дани Макгуайър зави надясно по „Клифуд“, наслаждавайки се на ветреца по лицето си и топлото калифорнийско слънце по гърба си, докато взетият под наем кабриолет фучеше нагоре по хълма. Отдавна не бе шофирал в Ел Ей и последните му спомени от града бяха толкова мрачни, че очевидно бе забравил колко го обичаше навремето. Брентуд бе особено красив на слънчевата светлина с чистите си и широки улици, обрамчени от цъфнали дървета във всички цветове, с приятните къщи в испански стил и грижливо поддържаните дворове с бели огради, с жълтите училищни автобуси и усмихнатите жители.