Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Няма да ви се обадят, господине. Гарантирам.
— Ако през този месец не видя решителен напредък, а под това имам предвид нещо, което да оправдава парите, похарчени напразно засега, с „Азраел“ е свършено.
Дани Макгуайър се върна в кабинета си с мрачна физиономия. Селин почти не му говореше. В службата собственият му екип, който винаги му бе засвидетелствал изключителна лоялност, започваше да се дразни от времето, посветено на „Азраел“, тъй като повечето от хората му го смятаха за преследване на празни мечти. Когато се захвана със случая, Дани мислеше за Мат Дейли като за партньор, за сънародник американец, който държеше да залови убиеца на Андрю Джейкс. Но сега дори Мат го бе изоставил, очевидно полудял по красивата госпожа Баринг, последната вдовица. Дани отдавна не се бе чувствал толкова самотен. От онези няколко кошмарни години след изчезването на Анджела Джейкс.
Отначало Дани съсредоточи енергията си в опити да издири Лайл Реналто, тъй като не можеше да се отърве от подозрението, че адвокатът на Анджела Джейкс бе ключово парченце от мозайката. Наистина, Клод Демартен първи представи теорията за „любовника убиец“, но семенцата на подозрението на Дани към Лайл Реналто бяха посети преди повече от десет години, когато се запознаха до болничното легло на Анджела. Ала и след седмици напрегнато ровене из базите данни на всяка страна, свързана с „Азраел“, както и на всички големи американски градове, той не успя да открие абсолютно нищо. Първата официална справка за Лайл Реналто бе данъчна декларация, попълнена в Ел Ей само година преди убийството на Джейкс. Преди това нямаше нищо. А година след убийството, пуф, Реналто бе изчезнал отново, сякаш никога не бе съществувал.
Припомни си думите на Анджела Джейкс в нощта на убийството: „Нямам живот“. Лайл Реналто също нямаше живот. Официално нито Анджела, нито Реналто имаха минало или бъдеще. Търсейки определен модел, Дани се зарови в миналото и на останалите вдовици, Трейси Хенли и Ирина Анжу. И в двата случая откри едно и също. Имаше брачни свидетелства, но не и актове за раждане. Никое от семействата не бе поискало да издирва изчезналите жени, нито дори да съобщи за изчезването им. Очевидно и те нямаха живот преди и след ужасните престъпления.
— А, ето те. Цяла сутрин се опитвам да се свържа с теб.
Матилда, секретарката на Дани, се нахвърли върху него в мига, когато влезе в стаята. Изрецитира му дълъг списък с молби по многобройните други случаи на екипа му, които бе пренебрегвал, както и имената на няколко колеги, жадни за кръвта му. Когато най-после свърши, Дани влезе в кабинета си. Матилда извика след него:
— И Клод Демартен се обади. Каза, че имал новини. Помоли да му звъннеш колкото се може по-скоро.
В хотел „Пенинсула“ нещата се движеха със зашеметяваща скорост. Всяка сутрин, почти всеки час Лиза Баринг мислеше едно и също: „Трябва да спра това. Не можем просто да избягаме“. Но ентусиазмът на Мат и самоувереността му бяха толкова силни и заразителни, че тя си позволи да повярва в невъзможното: може би щеше да успее да избяга с него. Да избяга от съдбата си. Да бъде щастлива.
Мат прекарваше по-голямата част от сутринта в обаждания по „Скайп“. Той реши, че пътуването със самолет е прекалено рисковано, и планира маршрут с кораби и влакове, като правеше резервациите с фалшиви имена и прехвърляше пари анонимно от офшорната сметка на Лиза. Надяваше се, че поне в Азия солиден рушвет щеше да се окаже приемлива алтернатива на картата за самоличност. Планът бе Мат да тръгне първи в ранните сутрешни часове. Предполагаха, че хората на инспектор Лиу ги наблюдават двайсет и четири часа в денонощието, затова се надяваха заминаването на Мат да подмами наблюдателния екип далеч от хотела. Тогава той щеше да се отърве от тях по магистралата и да се отправи към пристанището. Това щеше да осигури на Лиза възможност да се измъкне в шест сутринта, облечена в простата синя униформа на камериерка от хотела.
— Как, за бога, ще се доберем до униформа? — попита го Лиза. — Ще ударим някое нещастно момиче по главата?
— Не. Ще го помолим мило. Ако откаже, ще подкрепим молбата си с петдесет долара и снимка на Мат Лебланк с автограф.
Лиза се изсмя.
— Да не мислиш, че се шегувам? Тук все още си падат по „Приятели“ — изтъкна Мат и извади купчина снимки от чекмеджето. — Ще се изненадаш какъв успех имат снимките сред китайските ни приятели. Също като цигарите в затвора.