Ангел на мрака

— Но в полицейските доклади нямаше бележки за резултатите — каза Дани.

Криминологът въздъхна.

— Така е. Страхувам се, че това е типично. Освен ако не предстои дело и възможност за слава, полицията в Сен Тропе е доста небрежна при съхраняването на доказателства.

Трийсет и шест часа по-късно Клод Демартен се срещна лично с криминолога. Името му беше Албер Дюма. Около петдесетте, висок, слаб и ъгловат, с бяла и толкова идеално изгладена престилка, че човек можеше да се пореже на ръбовете й, с чифт очила с метални рамки, кацнали на клюноподобния му нос, той бе приет веднага от Демартен като събрат в научните изследвания. Двамата мъже се харесаха незабавно.

— Влезте, детектив — ентусиазирано подкани Дюма и разтърси ръката на Демартен енергично. — Мисля, че ще се развълнувате от това, което открихме.

Лабораторията беше огромно открито пространство с редица остъклени стаички по края. Някои от тях бяха кабинети, семпли, обзаведени от ИКЕА. Други бяха учебни зали с бели дъски, пейки, лазерни показалки и маси с микроскопи покрай стените. Трети си бяха просто лаборатории. Албер Дюма въведе Демартен в един от кабинетите, където спретната купчина разпечатки стоеше до компютъра на бюрото.

— Значи местната полиция не е съхранила тези данни? — попита Клод.

— Така ми каза шефът ви. Не съм особено изненадан.

— Но вие поддържате свои собствени досиета?

Дюма го изгледа едва ли не обидено.

— Разбира се. Разполагаме с проба от спермата, анализ на косми, кръв, отпечатъци. Всичко е тук. Сравних ги с данните, които ни изпратихте от другите случаи.

— И?

— Лошата новина е, че кръвната проба, която ни изпратихте, е безполезна.

Клод се намръщи. „Това би ли трябвало да ме развълнува?“, запита се.

— Пробите от случая на Хенли са били замърсени по някакъв начин в Скотланд Ярд.

— А тези от случая на Джейкс?

Албер Дюма прелисти разпечатките.

— На местопрестъплението в Ел Ей е намерена само кръв от жертвите. Между другото, същото е в случая на Анжу.

— Значи не разполагаме с нищо?

— Не съвсем. Хонконг свърши повече работа. От дома на Баринг са били взети три проби. Но кръвта, която не принадлежи на жертвите, е със стандартната група 0, страхувам се.

— А това означава, че заподозреният е един от четиридесетте процента от населението на света — тъжно отбеляза Демартен. — Чудесно. Е, каква е добрата новина?

— А, чудесно — засия Дюма. — Отначало мислех, че няма такава. Повечето отпечатъци бяха прекалено размазани, така че нямаше съвпадения, а пробите от спермата бяха объркани.