Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Беше семпло облечена в скромна черна рокля, но красотата й не се нуждаеше от накити. С високите си скули, бледа кожа и топли кафяви очи, с проста прическа на черната коса, тя излъчваше силна аура, която привлече Дейвид към нея. Жената улови погледа му и се усмихна.
Името й бе Сара Джейн Хюз. Беше учителка. Работеше за благотворителна организация, която образоваше децата от копторите в Индия. Беше ирландка, само няколко години по-млада от Дейвид и изключително забавна. Имитациите й на досадните инвестиционни банкери около масата оправиха настроението на Дейвид за няколко дни. А зашеметяващото й лице го накара да излиза от събрания по-рано, за да провери дали беше отговорила на обаждането му и дали се бе съгласила да излезе с него.
Не го беше направила.
Дейвид Айшаг бе ходил и с други момичета, които се правеха на недостъпни. Умните знаеха, че най-привлекателният и богат ерген в Мумбай надали щеше да се впечатли от прилепчиви жени. Но Сара Джейн не играеше роля. Беше наистина заета с децата в училището и с живота си. Нямаше представа кой бе Дейвид, когато се запознаха, а после, след като откри, просто не й пукаше.
Дейвид Айшаг си даваше сметка, че е влюбен. За него това бе любов от пръв поглед. Но след като Сара Джейн най-после се съгласи да излязат, му бе нужен цял месец, за да я убеди, че и тя изпитва същото. Тъкмо когато Дейвид бе започнал да се страхува, че работата няма да стане и таблоидите ще се окажат прави в твърденията си, че той просто не е от типа мъже, които се женят, той намери жената на мечтите си. Беше върховно и лудо щастлив.
Телефонът звънна.
— Една млада дама иска да се види с вас, господин Айшаг.
Сърцето на Дейвид запя. Сара Джейн! Трябваше да се видят за вечеря днес. След като тя прие предложението му за женитба миналата седмица — Дейвид искаше да я откара на най-романтичното място — Мавриций или поне Гоа, но тя категорично отказа да си вземе отпуск, така че накрая бе принуден да й поднесе пръстена по време на вечеря в „Шуан“, двамата имаха да обсъждат много неща. Но Дейвид знаеше, че ако му се наложи да чака още шест часа, за да се види с нея, нямаше да свърши никаква работа днес. Зарадва се страхотно, че тя си бе направила труда да дойде чак тук и да остави любимата си класна стая.
Но когато вратата се отвори, сърцето му се сви. Не беше Сара Джейн, а Елизабет Камерън, адвокатката му. Напълно бе забравил за срещата им.
Елизабет Камерън се усмихна.
— Благодаря, че се съгласихте да се видим.
Дейвид се опита да запази професионализма си, но разочарованието бе изписано на лицето му.
— Естествено, Елизабет. Какво мога да направя за вас?
Елизабет Камерън беше руса, привлекателна и амбициозна. Обещаваща млада адвокатка, тя знаеше колко важен е прочут клиент като Дейвид Айшаг за кантората й, да не споменаваме за собствената й кариера.
„Моля те, Господи, не му позволявай да убие вестоносеца“ — помоли се наум.
— Страхувам се, че новините не са добри. Госпожица Хюз ни върна документите, без да ги подпише.
— Аха.
Дейвид Айшаг определено бе изненадан. Въпросните документи бяха стандартен предбрачен договор. Сара Джейн бе поискала бърза сватба, някъде на усамотено и тихо място, без сложни подготовки. Точните й думи бяха: „Веднага след като оправиш документите, ще го направим“.
— Сигурна ли сте, че тя разбра какви са документите?
Елизабет Камерън се размърда неудобно на стола.
— Напълно сигурна. Тя ги прочете внимателно. Лично й ги връчих. Отговорът й беше… ами… — Тя зарови из ума си за подходящата дума.
„Откровено? За съжаление?“
— Говори, момиче — извика Дейвид с нетипичен за него гняв. — Какво точно каза тя?
Адвокатката преглътна мъчително.
— Ами… точно… каза, че не би се омъжила за вас дори да сте последният мъж на земята. Каза, че мога да ви върна проклетите договори заедно с това.
Адвокатката протегна ръка и му подаде великолепен годежен пръстен със сапфир и диаманти.
— Ако трябва да съм напълно откровена, след това тя предложи да вземете документите и пръстена и да ги…
— Да, да, схващам — прекъсна я Дейвид и скочи. — Къде беше тя, когато се видяхте? В училище ли?