Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Откакто измъкна лаптопа й от Азия, Мат бе претърсил цялото му съдържание внимателно, от стари имейли до снимки, до файлове, търсейки нещо, което да му подскаже кой е любовникът на Лиза. Онзи, когото тя предпазваше. Онзи, който я бе откраднал от него. Но не откри нищо. Единствената му следа бе снимка от почивка, на която се виждаше Лиза, хванала някакъв мъж за ръка. По лицето й личеше, че снимката е сравнително нова — отпреди година или две, но не повече. Беше същата, каквато Мат я сънуваше всяка нощ. Но лицето на мъжа бе скрито от заслепяваща светлина. Много ярко слънце или светкавица от фотоапарат. И двамата носеха шорти и тениски и стояха пред стара пристанищна стена.
Мат увеличи снимката и отново я разгледа внимателно. Стената изглеждаше европейска. Европа през лятото. Знак в горния ляв ъгъл привлече погледа му. Той го увеличи, изчака образът да се фокусира, после го увеличи отново. Най-после видя една-единствена дума, изписана на ръка: „Gelato“11.
Италия! Бяха в Италия. Италианско пристанище. Някъде на крайбрежието.
Мат внезапно си припомни Бали. Седеше на терасата на вила „Мираж“ с Лиза… гледаха огъня… гледаха танца на пламъците в нощта, когато се любиха за първи път… Какво бе казала Лиза?
„Имахме такова огнище в Позитано. Майлс го хареса много.“
Мъжът на снимката не беше Майлс Баринг. Но може би тя бе направена по време на същото пътешествие по крайбрежието.
Там ли се бе запознала с него? Там ли бе започнал кошмарът? Там ли бе попаднала в капана му?
Мат Дейли обеща на Дани Макгуайър, че няма да направи някоя глупост. Нарушаването на обещанията му към Дани очевидно се превръщаше в лош навик.
Той затвори лаптопа с треперещи ръце и започна да си събира багажа.
21.
Дейвид Айшаг погледна през прозореца на кабинета си на двайсет и третия етаж на сградата в централния делови район на Мумбай и се ухили като идиот.
Дейвид Айшаг не беше идиот. Роден от индийска майка и английски баща от еврейски произход, Дейвид Радж Осман Капири Айшаг беше един от най-уважаваните предприемачи от неговото поколение. Беше завършил инженерство в Оксфорд и Масачузетския технологичен институт и бе основател и президент на „Айшаг Електроникс“, най-проспериращата компания в Индия за експорт на хардуерни елементи. Четиридесет и осем годишен, макар да изглеждаше много по-млад, с гладката кожа с цвят на кафе на майка си и изсечените патрициански черти на баща си, Дейвид беше красив, умен и неприлично богат. Макар да се смяташе за индиец — „Айшаг Електроникс“ имаше офиси из целия свят, но кулата в Мумбай щеше да е щабът му завинаги — в действителност Дейвид бе истински космополит. Отгледан в Индия, образован в Англия и Америка, възпитан в цели три религии — християнството на майка му, юдаизма на баща му и индуизма на родината му, Дейвид можеше да си намери място навсякъде. Не само гениалните му академични способности, но и глобалният му поглед върху света, както и умението му да общува с хора от всички култури, го бяха направили деловия феномен, който беше в момента.
Тази сутрин обаче прочутата му делова прозорливост спеше.
Тази сутрин единственото, за което Дейвид Айшаг можеше да мисли, бе красивото лице на жена.
Запознаха се преди два месеца на благотворителен бал. Беше една от онези скучни, помпозни официални сбирки в „Оберой“, където надути бизнесмени наддаваха стотици хиляди долари за абсурдни печалби от томбола, за да „съберат пари за уличните деца“, но най-вече за да се изфукат пред приятелките си. Обикновено Дейвид избягваше тези събития. Даваше много пари за благотворителност, анонимно и чрез банкови преводи като всеки почтен човек, и не се интересуваше ни най-малко от това да бъде преследван из балната зала от десетки алчни хубавици. Жените по тези събирания бяха по-лоши и от мъжете, безсрамни златотърсачки с инжектирани с ботокс лица и празни черепи. Можеха да помиришат богатството ти от другия край на стаята, досущ полицейски кучета, обучени да откриват дрога. Тези жени го плашеха.
За съжаление поради факта, че бе важен член на бизнес обществото в Мумбай, от време на време Дейвид трябваше да се явява по подобни мероприятия. И тази вечер за първи път той се зарадва, че го бе направил.
Видя я до маса в ъгъла. Имаше същия отегчен вид като него. Но не с надменното пресилено отегчение на манекенките, които го зяпаха, когато влезе, запленени до такава степен от собствената си красота, че смятаха всички останали за по-нисши от тях, а с искрената досада на интелигентен човек, озовал се до маса с кряскащи маймуни и задължен да води разговори с тях.
11
Сладолед. — Б.пр.