Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Фут с кодовото име Джим е радист на мрежата. Той не знае, че част от информацията, която предава от Швейцария и Германия за Москва, са материали от УЛТРА, които британците от ПАРК БЛЕЧЛИ са решили да предоставят на съветските си съюзници, без да разкрият тайната на Ултра.
Под натиска на германците през ноември 1943 г. швейцарските тайни служби арестуват Фут. Докато полицията се опитва да разбие входната врата на апартамента му, той унищожава радиопредавателя си и изгаря уличаващите го документи. През септември 1944 г. е освободен от швейцарския затвор и заминава за Париж, където посещава съветското посолство. Там му е наредено да замине за Москва, за да премине обучение за АГЕНТ в Съединените щати. Но след като попада в съветската разузнавателна база в БЕРЛИН, оттам се предава на британците. По време на разпитите в МИ–5 съобщава за жена с кодово наименование СОНЯ, работила за шпионската мрежа Луси. (Тя е била и куриер на КЛАУС ФУКС.)
Фут описва шпионската си биография в „Наръчник за шпиони“ („Handbook for Spies“, 1949). Според НАЙДЖЪЛ УЕСТ в действителност тя е написана от Кортни Янг от МИ–5. Книгата дава възможност да се повдигнат няколко „пропагандни въпроса“, включително идеята, че съветските шпионски мрежи вероятно действат „и в Англия, и в Съединените щати“.
МИ–5 помага на Фут да си намери работа в Министерството на селското стопанство и риболова и той отново се връща към живота на обикновен гражданин.
Фърнивал Джоунс, Мартин
Генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) от 1965 до 1972 г. — най-трудния период за британското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ.
След като завършва Кеймбриджкия университет, Фърнивал Джоунс става адвокат. През 1940 г. започва работа към Службата за сигурност. След десанта на съюзниците в Нормандия през юни 1944 г. той служи в екипа за сигурност на генерал Дуайт Айзенхауер към европейския му Генерален щаб.
След войната Фърнивал Джоунс остава в МИ–5. Работи предимно като ръководител на военните връзки, защитата на сигурността и в КОНТРАШПИОНАЖА. През 1963 г. е назначен за заместник-директор на МИ–5. По това време МИ–5 е в стресово състояние — разкрити са няколко ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ, а съществуват и подозренията, че и самият РОДЖЪР ХОЛИС — директор на МИ–5, е внедрен агент (вж. КОМИСИЯ ФЛУЪНСИ).
Холис се оттегля през 1965 г. и Фърнивал Джоунс е назначен за директор на МИ–5. Времето, което прекарва като директор, е изпълнено с проблеми и неприятности. Той трябва да одобри провеждането на разпити на Холис, а също и на Майкъл Ханли, който трябва да го наследи на поста директор на МИ–5. Нито един от двамата не е обвинен в шпионаж. Фърнивал Джоунс играе ключова роля за експулсирането на 105 руснаци от съветското посолство в Лондон, с което осакатява шпионската дейност на КГБ и ГРУ във Великобритания.
Пенсиониран е през 1972 г.
Х
Х–2 (ХИКС–2)
Условно название на отдела по КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ към УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) — американска специална служба през Втората световна война.
Отначало отделът се оглавява от Хюбърт Уил — адвокат от Чикаго. Наследилият го Норман Холмс Пиърсън — преподавател по английски език в Йейл, дава означението Х–2 на отдела вероятно под влияние на британското условно означение XX на т.нар. КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ.
Преди назначението му Пиърсън прекарва известно време в ПАРК БЛЕЧЛИ — британския шифровъчен център, работещ над операция УЛТРА. Той изпълнява длъжността ръководител на лондонския клон от юли до октомври 1943 г., а от септември 1944 до януари 1945 г. е директор. Той ръководи също бюрото Иберия — Северна Африка в Лондон. Сред британските колеги на Пиърсън е ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, който отговаря за иберийските операции на МИ–6. Пиърсън си спомня, че е бил предупреден да внимава с Филби, който по-късно е разобличен като съветски агент и през 1963 г. емигрира в Москва.
По данни на УСС Х–2 оказва помощ в задържането на около 1300 вражески агенти. В засекретен исторически очерк за дейността на УСС Пиърсън пише, че Х–2 не само че работи в сътрудничество с британците, но и получава контраразузнавателна информация от френски, норвежки и италиански източници. Той твърди, че Х–2 получава помощ от турски, датски, шведски и белгийски служби. В края на войната Х–2 има досиета на 300 000 души.