Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
По време на страха от ПЕТАТА КОЛОНА през 1940 г. той и хиляди други изгнаници са интернирани. Отначало е затворен в лагер на остров Ман, а след това е интерниран в Канада. След като прекарва няколко месеца в Канада, Фукс получава разрешение да се върне в Англия и през 1941 г. е сред многобройните германски физици, които работят над тайните американо-британски усилия за създаване на атомна бомба, въпреки че е чужденец, и то симпатизиращ на комунистите. Той подписва стандартен документ, според който подлежи на наказателна отговорност според ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА, и получава ДОСТЪП до секретни материали на доста високо равнище. През юни 1942 г. става натурализиран британски поданик.
Фукс помага и на МИ–6 в опитите му да узнае докъде са стигнали германците в разработването на атомната бомба. Същевременно работи и за ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Редовно предава доклади за Тюб алой — КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на британски проект, на КУРИЕР, без да знае името му. (Това е Рут Хамбургер Бъртън с кодово наименование СОНЯ, сестра на ЮРГЕН КУЧИНСКИ — лидер на германската комунистическа партия. По това време Соня живее във Великобритания.)
През декември 1943 г. Фукс е изпратен в Съединените щати като член на група британски учени, които се включват в работата над Проекта Манхатън — кодовото име на работата над американската атомна бомба. Там се среща с американски специалисти, които проектират инсталация за газова дифузия в Оук Ридж, Тенеси (тогава Фукс все още не знае къде точно ще бъде заводът — кодовото наименование на Оук Ридж е било Място X), и по този начин стига до извода, че американците са съвсем близо до създаването на атомната бомба.
Фукс пристига отново в Съединените щати през 1944 г. Има инструкции да осъществи контакт с куриер, когото познава само като Реймънд. Куриерът е ХАРИ ГОЛД. Отначало ОПЕРАТИВНИЯТ РАБОТНИК е Семьон Семьонов — съветски РАЗУЗНАВАЧ, който ръководи операциите на съветския ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ в Съединените щати. През 1944 г. Семьонов е заменен от Анатолий Яковлев. В началото на същата година по указание на Голд той се среща няколко пъти с Фукс в Ню Йорк, за да получи пакети с документи. След това Фукс е изпратен на работа в лабораторията Лос Аламос, Ню Мексико, където се осъществяват конструкторското проектиране и монтажът на атомната бомба. Там по думите на неговия колега Ханс Бете „той работеше денонощно. Беше ерген и нямаше други интереси. Работеше за успеха на проекта в Лос Аламос с всички сили“.
През февруари 1945 г. Фукс посещава сестра си в Кеймбридж. Голд се среща с него и получава „доста голям пакет“ с информация. Тъй като не може да пътува поради ограничения от съображения за сигурност, Фукс се среща отново с Голд през юни. Тогава Голд осъществява опасна куриерска мисия с 2 спирки.
Първо пътува до Санта Фе, Ню Мексико, където Фукс му дава скици и бележки за плутониевата бомба, която скоро ще бъде изпробвана. След това Голд заминава за Албъкърки, Ню Мексико, където връчва 500 долара на американски военнослужещ, който работи като техник в Лос Аламос. Войникът е ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС — друг член на мрежата атомни шпиони.
През септември 1945 г. войната завършва с бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Тогава Фукс се среща отново с Голд и му дава данни, които включват темпа на производство на уран–235. Голд пък предава на Фукс инструкции за това, как да осъществи контакт със съветския си АГЕНТУРИСТ в Лондон.
По това време Великобритания тайно работи за създаване на своя атомна бомба и Фукс също участва в разработките. През 1950 г. той е ръководител на теоретичния отдел по физика към британския център за атомна енергия в Харуел.
През ноември 1949 г. ФБР споделя подозренията си към Фукс с Комисията по атомна енергия, която контролира американските ядрени оръжия. ФБР не разкрива тогава (нито пък десетилетия по-късно), че информацията идва от материалите ВЕНОНА — строго секретна американска програма за разкодиране на съветски разузнавателни съобщения, предавани за Москва през 40-те години. Материалите от Венона показват, че има източник с кодовото наименование Чарлс, който предава „изключително ценна“ информация за електромагнитния метод на разделяне на Енормоз (кодовото наименование на атомната бомба). ФБР стига до заключението, че Чарлс е Фукс.
ФБР повдига обвинение срещу него през септември 1949 г. и уведомява агента за връзка от британското разузнаване във Вашингтон ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Филби знае, че ако се опита да спре разследването, ролята му като ВНЕДРЕН АГЕНТ ще бъде разконспирирана. „Бях много по-облагодетелстван от хора като Фукс, тъй като те нямаха почти никаква представа за разузнавателната работа“ — пише той по-късно.