Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В самото начало, когато Х–2 току-що е открит (юли 1943 г.), в него работят 25 души, настанени в сградата на МИ–6 в Лондон. До есента на 1944 г. персоналът на Х–2 се разраства на 500 души. Отделът има 16 регионални (фронтови) представителства в целия свят. Повечето от служителите на Х–2 са юристи и преподаватели. Пиърсън заявява, че предпочита юристите, „тъй като те са обучени да се съсредоточават над наличните доказателства, а учените предпочитат да обмислят“.
В Х–2 работи и ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, станал след войната един от най-яростните „ловци на шпиони“. Изобщо в отдела е подбрана доста пъстра компания. В книгата на Робин Уинкс „Плащ и кинжал“ („Cloak & Gown“, 1987) са посочени:
… професионална певица, концертен пианист, бивш ръководител на екипа по английски език от училище в Пекин, няколко лица от хайлайфа, млади момичета, току-що завършили гимназия… жена инструктор по летене, майстор от тъкачна фабрика, синът на писателя Джон Маркуънд, служител на Кока-кола, футболен треньор, барман (от клуб в Йейл)… козметичка… и най-малко трима мъже и две жени, които бяха изключително богати, но не бяха завършили гимназия.
По думите на Уинкс, въпреки че жените, работещи в Х–2, не са по-слабо образовани от мъжете, на тях обикновено се поверяват „спомагателни“ длъжности: секретарки, преводачки и архивистки, с изключение на една, която е декодировчик.
Поетът Джон Холендър създава поема „Мисли за шпионажа“, в която Пиърсън се появява като пуритан, а името му за прикритие е Х–2.
Х–21 (H–21)
Вж. МАТА ХАРИ.
Хабринк
Вж. БАРНЕТ, ДЕЙВИД.
Хагелин, Борис (1892-?)
Изобретател на ШИФРОВА машина, създател на ЕНИГМА на базата на постигнатото от неговия предшественик АРТУР ШЕРБИУС.
Хагелин е роден в Кавказ, където баща му работи на петролните полета. Три-четири години живее в Санкт Петербург, а след това се завръща в Швеция, където през 1921 г. завършва Кралския технологичен институт. Проявява интерес към шифровите машини в криптографската фирма А. В. Криптограф, която била купена същата година от доктор Емануел Нобел и в която бащата на Борис Карл Хагелин притежавал пакет акции. (Фирмата била основана през 1915 г.) Двамата Хагелин стигат до извода, че шифровите машини ще играят съществена роля в сигурността на деловата кореспонденция.
През 1923 г. Хагелин за пръв път представя своята „лампова машина за шифриране и дешифриране Енигма“. Въпреки че американската армия и британското външно министерство купуват няколко машини, първо в шведската армия, а след това и в германските военни и полицейски служби въвеждат машината Енигма за секретните си комуникации.
Следващият успех на Хагелин е „тактическата“ шифрова машина или машината от серията „С“. Началото й е поставено през 1934 г. по поръчка на френското ВТОРО БЮРО. Заявката е да се създаде шифрова машина, която да отпечатва шифрования текст. Хагелин приема неосъществената идея за изчислителна машина и върху нейна основа създава „машината С“. След като виждат опитния образец, французите веднага поръчват 5000 екземпляра.
В продължение на няколко години Хагелин се опитва да продаде машините „С“ на американските военни служби. Най-сетне през 1940 г. постига успех — първите 50 машини са изпратени от Швеция за Вашингтон. ШИФРОВАТА МАШИНА е наречена от американците M–209. Фирмата Л. Ч. Смит & Корона тайпрайтерс инк. започва производството й в САЩ — произвежда по 500 машини на ден. В края на Втората световна война в САЩ са произведени повече от 140 000 апарата.
След 4 години, прекарани в САЩ, през 1944 г. Хагелин се завръща в Швеция. В негово отсъствие фирмата в Стокхолм продава машини „С“ на Германия и Италия. Дори една машина е изпратена в Япония — изнесена е контрабандно от японския военен АТАШЕ. Според изчисленията на Хагелин към края на войната Германия е произвела около 700 машини за вътрешна употреба. След войната подобрени модели на машината „С“ се произвеждат и във Франция, и в Германия.
През 1959 г. Хагелин премества фирмата си Крипто от Швеция (където правителството има право да отнема изобретенията на твореца от съображения за сигурност) в Швейцария. Среща се няколко пъти с американския криптограф УИЛЯМ ФРИДМАН при обстоятелства, които подсказват, че той не идва като частно лице, а като представител на АНС. В книгата „Замъкът на загадките“ („Puzzle Palace“, 1982) ДЖЕЙМС БАМФОРД пише, че вероятно Хагелин „е бил помолен да предостави на АНС подробности за различните подобрения и нововъведения в шифровите машини, които компанията му продава на други страни…“ Спекулациите относно връзките на АНС с Крипто продължават и през 90-те години, когато компанията официално отрича да е давала достъп на която и да е разузнавателна служба до производството на машините.