Каин и Авел [bg]

В десет и нещо Ан излезе от къщата си на Бийкън Хил, за да пообиколи магазините, а после да отиде на последната среща с Глен Рикардо. Тъкмо се спускаше по Честнът стрийт, когато телефонът иззвъня. Вдигна прислужницата, която надзърна през прозореца и реши, че господарката й вече е далеч, за да я гони. Ако Ан се беше върнала и бе провела телефонния разговор, тя щеше да знае кой е спечелил търга за болницата в кметството, през това време обаче младата жена избираше копринени чорапи и пробваше нов парфюм. Малко след дванайсет вече бе в кантората на Глен Рикардо — надяваше се, че новият парфюм ще надделее над вонята на евтини пури.

— Дано не съм закъсняла, господин Рикардо — подхвана бодро жената.

— Седнете, госпожо Осбърн.

Детективът не изглеждаше особено весел, но Ан си каза, че той винаги си е бил намусен. Сетне забеляза, че не е запалил обичайната си пура.

Глен Рикардо отвори скъпа кафява папка, единствената нова вещ, която Ан виждаше в помещението, и извади някакви книжа, прихванати с кламер.

— Да започнем от неподписаните писма, госпожо Осбърн.

На Ан не й допаднаха нито тонът му, нито думата „да започнем“.

— Да, да, нямам нищо против — успя да пророни тя.

— Писани са от някоя си госпожа Руби Флауърс.

— Коя, коя? Ама защо? — възкликна Ан, нетърпелива да получи отговора, който всъщност не искаше да чува.

— Подозирам, че една от причините е съдебното дело, заведено от госпожа Флауърс срещу вашия съпруг.

— Е, това обяснява всичко — подметна Ан. — Тя сигурно иска да си отмъсти. Колко според нея й дължи Хенри?

— Не го съди за дългове, госпожо Осбърн.

— А за какво тогава?

Глен Рикардо се хвана за страничните облегалки на стола и стана, сякаш трябваше да приложи цялата сила на ръцете си, за да направи движението и да повдигне умореното си туловище. Отиде при прозореца и се загледа в оживеното пристанище на Бостън.

— Съди го, задето е развалил годежа им, госпожо Осбърн.

— О, не! — пророни Ан.

— Както личи, били са сгодени, когато господин Осбърн се е запознал с вас. Развалил е годежа най-неочаквано, без всякакви основания.

— Интересчийка! Вероятно се е домогвала до парите на Хенри.

— Няма такова нещо. Госпожа Флауърс е доста заможна. Е, не може да се мери с вас, разбира се, но пак си е богата. Покойният й съпруг е притежавал фирма за бутилиране на безалкохолни напитки и й е оставил доста пари.

— Покойният й съпруг ли? На колко години е жената?

Детективът се върна при писалището, отгърна няколко страници и прокара палец надолу по листа. По едно време черният нокът спря.

— Кара петдесет и третата си година.

— Божичко! — ахна Ан. — Клетата тя! Сигурно ме мрази.

— И още как, госпожо Осбърн, но това няма да ни помогне. А сега да се заемем с другите дела на съпруга ви.