Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 228
Перейти на страницу:

Жълтият от тютюна пръст отгърна още няколко страници.

Ан усети, че й призлява. Защо изобщо беше дошла, защо не бе зарязала всичко това още преди седмица? Не искаше да научава нищо повече. За кой дявол й беше да узнава? Защо просто не станеше от стола и не си излезеше? Искаше й се Ричард да е до нея. Той щеше да й помогне да се измъкне от тази каша. Младата жена почувства, че не може да се помръдне, седеше занемяла пред Глен Рикардо и съдържанието на новичката му скъпа папка.

— Два пъти миналата седмица господин Осбърн е прекарал над три часа заедно с госпожа Престън.

— Това обаче не доказва нищо — подхвана отчаяно Ан. — Знам, че са обсъждали много важни финансови книжа.

— В хотелче на Ласал стрийт.

Този път тя не прекъсна детектива.

— И двата пъти са влезли в хотела, хванати за ръце, шепнели са си и са се смеели. Това, разбира се, пак не доказва нищо, но разполагаме със снимки, на които те влизат и излизат заедно от хотела.

— Унищожете ги — пророни едва чуто Ан.

Глен Рикардо примига невярващо.

— Както искате, госпожо Осбърн. Опасявам се, че има още. Поразпитахме и узнахме, че господин Осбърн никога не е следвал в Харвардския университет, нито пък е бил офицер в американските въоръжени сили. В Харвардския университет наистина е учил някой си Хенри Осбърн, той обаче е бил висок метър и шейсет и пет, бил е рус и е бил родом от Алабама. През 1917 година е загинал в сраженията на река Марна. Знаем, освен това, че съпругът ви е много по-млад, отколкото твърди, и че истинското му име е Виторио Тоня, служил е…

— Не искам да слушам повече — проплака Ан. — Не искам!

— Ама разбира се, госпожо Осбърн, влизам ви в положението. Съжалявам, че новините, които ви съобщих, ви разстроиха толкова много. Понякога в моя занаят…

Ан се помъчи да си възвърне поне малко самообладанието.

— Благодаря ви, господин Рикардо. Признателна съм ви за всичко, което сте направили. Колко ви дължа?

— Вече платихте предварително за двете седмици, разходите ми възлизат на седемдесет и три долара.

Ан му подаде стодоларова банкнота и стана от стола.

— Да не си забравите рестото, госпожо Осбърн.

Тя поклати глава и махна с ръка — да покаже, че сега това не я вълнува.

— Добре ли сте, госпожо Осбърн? Виждате ми се бледа. Да ви донеса ли чаша вода, нещо друго?

— Добре съм — излъга жената.

— Ще ви закарам до вас.

— Не, благодаря ви, господин Рикардо, ще се прибера сама. — Тя се обърна и му се усмихна. — Признателна съм ви, че все пак ми предложихте.

Детективът затвори тихо вратата след клиентката, отиде бавно на прозореца, отхапа крайчето на поредната голяма пура, изплю го и се прокле, че се е захванал с тази работа.

Ан спря в горния край на стълбите, вкопчи се в перилата и насмалко не припадна. Детето в утробата й риташе. Гадеше й се. На следващата пресечка намери такси, сви се на задната седалка и пряко волята си продължи да хлипа и да умува какво да прави оттук нататък. Веднага щом я оставиха пред Червената къща, се прибра в стаята, да не би някой от прислугата да я види разплакана. Тъкмо влезе, и телефонът иззвъня. Ан вдигна по-скоро по навик, отколкото защото я интересуваше кой се обажда.

— Търся госпожа Каин.

Тя веднага позна притеснения Алан. Още един уморен нещастен глас.

— Здравейте, Алан. Аз съм, Ан.

— Много съжалявам за новините от сутринта.

— Откъде сте разбрали, Алан? Кой ви каза?

— Малко след десет сутринта от кметството ми се обадиха и ми съобщиха подробностите. Опитах се да се свържа с вас, но прислужницата ми каза, че сте излезли по магазините.

— Божичко! — простена Ан. — Съвсем ми изхвърча от главата, че ще оповестят резултатите от търга.

Отпусна се тежко на стола, не можеше да си поеме дъх.

— Добре ли сте, Ан?

— Да, няма ми нищо — отвърна тя, мъчейки се безуспешно да заглуши хлипанията си. — Какво казаха от кметството?

— Търгът за строителството на болницата е спечелен от фирма „Къркбрайд и Картър“. Както разбрах, Хенри не се е наредил дори сред първите трима. Цяла сутрин се опитвам да се свържа с него, но доколкото схванах, е излязъл от службата малко след десет и оттогава не се е връщал. Вероятно и вие, Ан, не знаете къде е.

— Не, нямам представа.

— Искате ли, скъпа, да намина към вас? — рече банкерът. — Бих могъл да дойда до десет минути.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)