Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 228
Перейти на страницу:

— Чудесно — рече постъписан господин Рикардо. — Да се надяваме, че няма да открием нищо и през втората седмица.

— Можете още сега да прекратите следенето, господин Рикардо. Сигурна съм, че и другата седмица няма да се натъкнете на нищо съществено.

— Надали е разумно, госпожо Осбърн. Мен ако питате, си е прибързано да правим изводи въз основа на някаква си седмица.

— Добре, щом смятате, че така ще затвърдите онова, което вече сте установили, но съм убедена, че и през следващата седмица няма да откриете нищо.

— При всички положения сте си предплатили за две седмици — натърти детективът и запафка пурата, която сега се стори на Ан по-голяма и благоуханна, отколкото предната седмица.

— Ами писмата? — сети се най-неочаквано тя. — Сигурно ги пише някой, който завижда на успехите на съпруга ми.

— Както вече ви обясних и преди седмица, госпожо Осбърн, с писмата нещата не са така прости. Трудно е да установиш кой праща неподписано писмо. Все пак разбрахме от кой магазин е купена хартията, тъй като марката не е много разпространена, но сега-засега не мога да ви съобщя на този фронт нищо повече. След седмица вероятно ще разполагам с повече сведения. Получавали ли сте напоследък още такива писма?

— Не, не съм.

— Чудесно, значи всичко се нарежда възможно най-добре. Да се надяваме, че другата седмица ще се срещнем за последен път.

— Дано — изчурулика щастлива Ан. — Може ли да се разплатим следващия четвъртък?

— Ама разбира се, разбира се.

Ан почти бе забравила това „ама разбира се“, сега обаче, вместо да се подразни, се засмя. Докато се връщаше с таксито към къщи, реши, че Хенри трябва да получи заема от половин милион долара и възможността да докаже, че Уилям и Алан грешат. Още беше ядосана, задето синът й е идвал в Бостън, а не й се е обадил — може би Хенри беше прав в предположението, че Уилям се опитва да му слага прът в колелата.

Хенри се зарадва много, когато вечерта Ан му каза за решението си за заема, и още на другата заран й поднесе документите — да ги подпише. Ан се учуди, че мъжът й явно е подготвил отдавна всички книжа, още повече че подписът на Мили Престън вече се мъдреше върху тях, после се укори, че отново става мнителна, и на бърза ръка подписа.

Следващия понеделник сутринта, когато Алан Лойд я потърси по телефона, тя бе напълно готова да му даде отпор.

— Ан, разрешете ми поне да задържа нещата до четвъртък. Тогава ще разберем кой е спечелил търга за строителството на болницата.

— Не, Алан, решението не търпи отлагане. Хенри има нужда от парите сега. Трябва да докаже в кметството, че разполага със средства да изпълни договора, пък и вече имате подписите на двама от тримата попечители, значи не носите никаква отговорност.

— Банката винаги може да гарантира за Хенри, без задължително да превежда парите. Сигурен съм, че това ще удовлетвори кметството. Пък и нямах време да прегледам отчетите на фирмата на Хенри.

— Затова пък сте намерили време да обядвате миналата неделя с Уилям, без да ме уведомите.

В другия край на линията настана кратко мълчание.

— Ан, аз…

— Само не ми казвайте, че не сте имали възможност. В сряда бяхте у нас на празненството, можехте да ми споменете. Предпочели сте да не го правите, затова пък намерихте време да ме посъветвате да не бързам с решението за заема на Хенри.

— Извинявайте, Ан. Разбирам как изглежда отстрани и защо сте разстроена, но наистина имаше причина, повярвайте! Може ли да дойда и да ви обясня всичко?

— Не, Алан, не може. Всички сте се съюзили срещу съпруга ми. Никой не иска да му даде възможност да се докаже. Е, аз ще го направя.

Тя затвори, предоволна от себе си — беше защитила Хенри както подобава на вярна съпруга, и това напълно изкупваше вината й, че се е усъмнила в него.

Алан Лойд се опита да се свърже отново с младата жена, тя обаче нареди на прислужницата да казва, че е излязла и ще отсъства цял ден.

Когато вечерта се прибра, Хенри с радост изслуша разказа й как се е държала с банкера.

— Ще видиш, всичко ще бъде за наше добро, скъпа. В четвъртък сутринта ще получа договора и тогава вече можеш да целунеш Алан и да се сдобрите, дотогава обаче не се меси. Всъщност защо в четвъртък да не отидем на празничен обяд в „Риц“, тъкмо ще помахаш на онова приятелче от другия край на салона.

Ан се усмихна и прие. Сети се, че същия ден в дванайсет трябва да се срещне за последно с Рикардо. Но пак имаше време да иде до един часа в „Риц“ — така щеше да ознаменува едновременно и двете си победи.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)