Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Както решите, господине.

Този път Алан удари по-точно топката, но пак усети, че няма да спечели.

— Сигурно ще ви бъде любопитно да узнаете и че Осбърн се домогва до петстотинте хиляди от моето наследство не за да финансира строежа на болницата, а за да изплати в Чикаго свой стар дълг — продължи Уилям. — Доколкото разбирам, чувате това за пръв път.

Алан не отвърна нищо — наистина го чуваше за пръв път.

Уилям спечели поредната дупка.

Когато излязоха при осемнайсетата дупка, банкерът вече бе изгубил осем дупки — не помнеше някога да е играл по-зле. Удари лекичко топката с късия стик с надеждата ако не друго, то поне да подели тази дупка с момчето.

— Подготвил ли си ми още бомби? — попита той.

— Кога предпочитате да ги пусна, преди или след като ударите топката, господине?

Алан се засмя.

— Преди удара, Уилям — отговори той и се подпря на стика.

— Осбърн няма да спечели договора за строежа на болницата. Хората, които взимат решенията, са на мнение, че той подкупва дребните чиновници в градската управа. Нямат намерение да го разгласяват, но за да не избухне скандал, фирмата е извадена от окончателния списък. Договорът всъщност ще бъде даден на „Къркбрайд и Картър“. Последното, уважаеми господине, е поверително. Дори Къркбрайд и Картър ще узнаят следващия четвъртък, затова ще ви бъда признателен, ако не го огласявате и вие.

Алан отново не уцели дупката. Уилям обаче бе точен, след което отиде при председателя на управителния съвет на банката и му стисна сърдечно ръката.

— Благодаря ви, господине, за играта. Сигурно вече сте пресметнали, че ми дължите деветдесет долара.

Банкерът извади портфейла си и даде на момчета банкнота от сто долара.

— Мисля, Уилям, че е крайно време да престанеш да се обръщаш към мен с това „господине“. Както знаеш, казвам се Алан.

— Благодаря, Алан — рече той и му върна десет долара.

Когато в понеделник сутринта отиде в банката, Алан Лойд имаше да върши повече неща, отколкото бе предвиждал преди събота и неделя. Начаса възложи на началниците на пет отдела да проучат доколко твърденията на Уилям отговарят на истината. Опасяваше се, че вече знае какво ще разкрие проверката, и заради положението на Ан в банката се постара никой началник на отдел да не узнава с какво са натоварени другите. Нареждането, което даде, бе повече от ясно: всички доклади са строго поверителни и са предназначени единствено за председателя на управителния съвет.

В сряда същата седмица петте предварителни доклада вече бяха върху писалището му. Всички те като че ли се покриваха с преценката на Уилям, макар че всеки началник на отдел поиска още време, за да провери някои подробности. Алан реши да не безпокои Ан, докато не разполага с по-конкретни доказателства. Сега-засега единственото, което можеше да стори, бе да се възползва от това, че същата вечер семейство Осбърн устройва празненство, да отиде на него и да посъветва младата жена да не бърза с решението за заема.

Когато отиде на увеселението, бе изумен колко уморена и притеснена е Ан, което го накара да бъде още по-мек и предпазлив. Най-сетне тя остана сама и банкерът се приближи, но не посмя да разговаря с нея повече от няколко минути.

Ан се обърна и му се усмихна.

— Много мило, Алан, че сте успели да дойдете. Сигурно сте много зает в банката.

— За нищо на света не бих пропуснал някое от празненствата, които устройвате. Те, скъпа, продължават да са най-пищните в Бостън.

Младата жена се усмихна.

— Дали някога казвате нещо неуместно?

— Доста често, Ан. Имахте ли време да помислите за заема? — попита той уж нехайно.

— Не, опасявам се, че не. Затънала съм в други грижи, Алан. Какво ще кажете за счетоводните книги на Хенри?

— Изрядни са, но съдържат данни само за една година, затова според мен не е зле да ги погледнат и нашите счетоводители. Така постъпваме с всеки, който не е развивал дейност в продължение най-малко на три години. Сигурен съм, че Хенри ще разбере и няма да има нищо против.

— Ан, скъпа, какво прекрасно увеселение — избоботи някой над рамото на жената. Банкерът не го познаваше — очевидно бе от политиците, приятели на Хенри. — Как е бъдещата ни майчица? — продължи гръмогласният мъж.

Алан се измъкна с надеждата, че е спечелил малко време за банката. На празненството бяха дошли мнозина политици от кметството и дори от Конгреса и банкерът се запита дали пък Уилям не греши за изгодния договор. Добре поне че не се налагаше банката да разследва и това — следващата седмица кметството щеше да обяви официално кой е спечелил търга. Алан се сбогува с домакина и домакинята, взе от гардероба дългия си черен балтон и си тръгна.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?