Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 228
Перейти на страницу:

Алан се опита отново и отново да се свърже с Ан, прислужницата обаче все му поднасяше някакви извинения. Документът беше подписан от двама попечители, затова банкерът не можеше да задържи плащането повече от двайсет и четири часа. Личеше си, че завещанието е съставяно от Ричард Каин, който не бе оставил никакви вратички за измъкване.

След като във вторник следобед чекът за половин милион долара напусна банката по нарочен човек, Алан седна и написа на Уилям дълго писмо, в което му изложи събитията, довели до прехвърлянето на парите, като премълча само непотвърдените данни, съдържащи се в докладите на началниците на отдели. Прати копие от писмото на всички директори на банката със съзнанието, че се е държал съвсем изрядно. Може да се обвинява само в едно — че е премълчал някои неща.

Уилям получи писмото на Алан Лойд в „Сейнт Пол“ в четвъртък сутринта, докато закусваше с Матю.

В четвъртък сутрин на Бийкън Хил закусваха както обикновено яйца с бекон, препечени филийки, студена овесена каша и каничка кафе, над което се виеше пара. Хенри беше напрегнат, но и весел: ту подвикваше на прислужницата, ту пускаше шеги, докато разговаряше с някакъв дребен чиновник от градската управа, обадил се да съобщи, че някъде в десет сутринта името на търговското дружество, спечелило търга за строителството на болницата, ще бъде изнесено върху дъската за обяви в кметството. Ан очакваше едва ли не с нетърпение последната си среща с Глен Рикардо. Разлистваше нехайно „Вог“ и се опитваше да не забелязва, че ръцете на Хенри, който държеше вестник „Бостън Глоуб“, треперят.

— Какво ще правиш днес сутринта? — попита мъжът й колкото да се намира на приказка.

— До тържествения обяд — нищо особено. Ще построиш ли детското отделение в памет на Ричард? — поинтересува се Ан.

— Не в памет на Ричард, скъпа. Успехът си е мой, затова отделението ще бъде изградено в твоя чест и ще се казва „Госпожа Хенри Осбърн“ — уточни той надуто.

— Хубаво си се сетил — усмихна му се Ан и остави списанието, — но на обяд не ми позволявай да прекалявам с шампанското, днес следобед имам цялостен преглед при доктор Маккензи. Той надали ще одобри, че само девет седмици преди раждането се разхождам пияна. Кога ще знаеш със сигурност, че си спечелил търга?

— Вече знам — отвърна Хенри. — Чиновникът, с когото току-що разговарях, е сто процента убеден в това, макар че ще го съобщят официално в десет часа.

— В такъв случай, Хенри, още сега се обади на Алан и му съобщи добрата новина. Вече ме гризе съвестта, задето миналата седмица се държах така с него.

— Не виждам защо ще се чувстваш виновна. Той дори не си направи труда да ти съобщи какви ги върши Уилям.

— Така е, после обаче се опита да ми обясни, а аз така и не го оставих да се доизкаже.

— Добре, добре, щом настояваш. Ако от това ще се почувстваш щастлива, ще му звънна в десет и пет, а ти можеш да съобщиш на Уилям, че съм му спечелил още един милион. — Хенри си погледна часовника. — Аз ще тръгвам. Пожелай ми късмет.

— Мислех, че си имаш предостатъчно — отвърна жена му.

— Така е, така е, права си. Ще се видим в един часа в „Риц“. — Той я целуна по челото. — Довечера ще можеш да се смееш и на Алан, и на Уилям, и на разните там търгове. Смятай ги за нещо отминало. Довиждане, скъпа.

— Дано си прав, Хенри.

Закуската си стоеше непокътната пред Алан Лойд. Той четеше финансовите страници на „Бостън Глоуб“, където в кратък абзац в дясната колонка се казваше, че същата сутрин в десет часа кметството ще обяви кое търговско дружество е спечелило търга за строителството на болницата, възлизащо на пет милиона долара.

Алан Лойд вече бе решил какво да предприеме, в случай че Хенри не спечели търга и всичко, което Уилям твърди, се окаже истина. Щеше да направи онова, което, стига да беше жив, би сторил при тези обстоятелства и Ричард: да отстоява интересите на банката. Бе силно разтревожен от последните доклади на началниците на отдели за състоянието на личните финанси на Хенри Осбърн. Оказа се, че той наистина е безогледен комарджия и че от половината милион, прехвърлен от попечителския фонд в неговата фирма, няма и следа.

Алан Лойд отпи от портокаловия сок, остави закуската недокосната, извини се на икономката и тръгна към банката. Денят беше хубав.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)