Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
Красотата на мястото я смая. Дмитрий караше покрай градини с кипариси, палми, робинии и лаврови дръвчета. Улицата направи завой и Габриел видя отдалеч пет златни кубета, устремени към небето.
— Катедралата „Свети Николай“ — съобщи великият княз. — Най-голямата руска православна църква извън Русия.
Гледката към внушителния храм беше уникална. Към небето се издигаха богато украсени кули с екзотичен вид. Сградата се намираше зад висока ограда от ковано желязо, сред зелена морава, по която растяха коркови дъбове и маслинови дървета. През парка минаваше широка входна алея.
Дмитрий спря пред портата.
— С колата ли искаш да влезем?
Очевидно не беше разрешено да се влиза с автомобил, но ограниченията не важаха за царевича. Сигурно щеше да даде сигнал, да дотича монах и да им отвори портала. При мисълта да се отнесат с нея като с привилегирована личност ѝ стана неприятно. Спомни си детството в манастира и дълбокото уважение към вярата и клира взе връх.
— С удоволствие ще вървя пеша.
Дмитрий не възрази. Паркира отстрани, отвори ѝ вратата и ѝ подаде ръка да слезе.
— Катедралата е построена на мястото на някогашната вила „Бермон“. Някога царското семейство прекарваше лятото тук — обясни той. — Преди десет-дванайсет години братовчед ми, нещастният цар Николай II, предостави целия имот на Църквата. Катедралата бе осветена малко преди Голямата война. Сънародниците ми отдавна идват в Ница заради средиземноморския климат и лятната свежест.
Той не спомена бежанците, залели Лазурния бряг след революцията. Както винаги, когато говореше за славното минало и за някогашния блясък на Русия, в гласа му звучеше тъга.
Габриел стисна ръката му. Разбираше загубата му и предпочете да мълчи. Боеше се коментарите ѝ да не прозвучат екзалтирано. Съзнаваше, че ѝ е невъзможно да изрази чувствата си.
Портата не беше заключена. Отвори се със скърцане. В короната на близкия кедър цвърчаха врабци. Май бяха сами.
— Катедралата „Свети Николай“ е своеобразна реплика на „Свети Василий“ в Москва — разказа Дмитрий. — Преди седемдесет години прабаба ми, царица Александра Фьодоровна, наредила да издигнат тук първата руска църква. Виждаш ли белия параклис там отзад? Прабаба ми била с влошено здраве и често идвала в Ница, когато след Кримската война се наложило да напусне двореца си в Крим. — Той ѝ показа старата църква. — Както казах, новата сграда е построена много по-късно.
Прабаба му… Говореше така естествено за руското царско семейство. Какво би могла да му каже тя за бабите си — че са били перачки като майка ѝ? В този момент осъзна разликата в произхода им с брутална яснота. Църквата „Свети Николай“ беше нещо различно от светски разговор на чаша шампанско в апартамента в хотел „Ривиера Палас“. Тази разкошна постройка олицетворяваше света на Дмитрий. Странно, но точно тук и сега тя се почувства много близо до него.
Погледна набързо към красивата сграда с високо открито стълбище, построена от царица Александра Фьодоровна. Ала пъстрата фасада на катедралата, отрупана с кулички, зъбери и колони, беше толкова впечатляваща, че погледът ѝ почти не се задържа върху малката църква. Украсата на базиликата създаваше великолепие от багри. Никога не беше виждала такъв храм. Дори само огромната входна врата, цялата в дърворезба, представляваше неповторимо произведение на изкуството, достойно да стоиш пред него цял ден. Габриел последва Дмитрий в малко преддверие. През високите прозорци от цветно оловно стъкло падаха слънчеви лъчи и златните обкови на иконите я заслепиха. Зад една маса седеше възрастна жена, облечена като руска селянка, и продаваше кръстчета, броеници, иконки и други религиозни предмети.
— Добър ден — поздрави любезно Дмитрий, първо на френски, после и на руски.
Старицата го погледна бегло, после се втрещи. Бутна стола си с тромаво, силно движение. В следващия миг се просна по очи върху пода от черни и бели кахлени плочки. Костеливите ѝ пръсти се вкопчиха в панталона на Дмитрий. Допълзя до него и целуна краката му.