Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
— Защо човекът от банката се е обадил на теб, а не на мен? Нали сметката е на мое име! Или може би се лъжа?
Този път тя зададе въпроса не шепнешком, а с треперещ от гняв глас. Даже рязко издърпа ръката си.
— Защото аз поръчителствах за теб с депозирани ценни книжа — отвърна тихо той. — Нали ти казах.
Остатъкът от вечерта премина в безмълвни размишления. Почти не говореше с Бой, чувстваше се измамена от него. Защо ѝ бе позволил да отвори магазин, без да ѝ обясни какво означава това във финансово отношение? Тя не произвеждаше шапки, за да ѝ минава времето!
През нощта се разрази буря. На сутринта Габриел отиде в ателието още по-рано от обикновено. Разчисти една маса и нареди върху плота всички книги и сметки, които намери. Прекара следващите часове в проучване на цифрите. Не разбра от първия път нито една от сметките, но с времето започна да открива смисъла. Смяташе и наум, и с пръсти: едно, две, три, четири, пет…
Щом пристигна Анжел, назначена за нейна дясна ръка, Габриел я покани на поверителен разговор.
— Не съм отворила този магазин, за да се забавлявам — заяви без заобикалки тя. — Вече няма да хвърляме пара през прозореца. От днес нататък никой няма да дава и грош без мое разрешение. Аз ще следя какви пари влизат и излизат и ежедневно ще проверявам счетоводството.
След шест години изплати на Бой вноската за откриването на магазина. С негова помощ научи много за стопанската дейност и за банковото дело. Непрекъснато следеше приходите и разходите си. Още през войната изплати дълговете си. За нея работеха около триста шивачки. Днес разчиташе единствено на себе си и можеше да си позволи дори да издържа великия княз.
Дмитрий също даваше своя принос — по свой начин. Дари я с обществено уважение — междувременно тя беше разбрала, че това не се купува с пари.
— Коко! — Мекият глас на Дмитрий я върна в действителността. — Къде си?
Изтръгната от мислите си, едва успя да се усмихне.
— Тук, при теб.
Вдигна чашата с шампанско.
— Не, не, не! Допреди миг не беше при мен.
Нямаше намерение да му разказва за пътуването си в миналото.
— Бях на улица „Камбон“. В магазина — опита се да избегне истината. — Никога не съм отсъствала толкова време. С теб планирахме много дълга почивка. Това е необичайно за мен.
Дмитрий също вдигна чаша.
— Да пием за безгрижното време. — Той отпи глътка и продължи: — Обмислих кратка обиколка. Какво ще кажеш утре да отидем в Ница? Много искам да ти покажа тамошната православна катедрала.
Искаше ѝ се да го попита дали появата му няма да предизвика твърде голямо вълнение сред руската общност, но преглътна съмненията си. Беше различно от излетите в провинцията, които предприемаха. Очевидно за него беше важно да я запознае със своята вяра. Това я трогна дълбоко.
Осма глава
Пролетта беше прекрасна. Навън бе топло, почти както през лятото, и двамата пътуваха до Ница със свален гюрук. Дмитрий управляваше въодушевено автомобила по тесните завои на крайбрежното шосе, а Габриел се наслаждаваше на гледката към насечените скали и лазурносиньото море. Въздухът беше наситен с аромат на акации и кипариси, почти нямаше насрещно движение. От време на време тя затваряше очи и се отдаваше на илюзията, че двамата с Дмитрий са съвсем сами на това прекрасно кътче земя. Извънредно приятна представа. Когато отново отвори очи, вече пътуваха към нос Ферат. Забеляза бял плавателен съд да пресича линията на хоризонта между морето и безоблачното небе. Намираха се на голямо разстояние и затова не успя да различи дали е фериботът от Корсика, търговски кораб или голяма яхта. Представи си как се качва на борда и реши при случай да попита Дмитрий обича ли ветроходството.
Отначало се учудваше колко непринудено великият княз се ориентира по улиците на Ница, но после си спомни, че той не е за първи път на Ривиерата. Дмитрий караше уверено по широките булеварди, подминаваше великолепни постройки от жълт пясъчник, каменни зидове и просторни градини с палми, смело влизаше в тесни улички с мрачни, изкривени къщи, сякаш се бе родил тук. Отдавна се бяха отклонили от крайбрежната алея — единственият ориентир за Габриел в този лабиринт от руини от римско време, средновековни сгради и вили от епохата на класицизма. Дмитрий прекоси стария град и сега управляваше автомобила през жилищен квартал. От двете страни на улицата се редяха елегантни къщи, по тротоарите бяха паркирани автомобили, разхождаха се красиво облечени хора. Не беше много оживено, но си личеше, че се намират в изискан район. Премина трамвай, ватманът удари звънеца, защото ролс-ройсът се движеше по релсите. Без да се впечатли, Дмитрий зави в една странична уличка. Габриел никога не беше посещавала тази част от града. Познаваше само крайбрежния булевард — известния „Променад дез Англе“.