Мадмоазел Коко и ароматът на любовта
- Автор: Марли Мишел
- Серия: Музи #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573950
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Мадмоазел Коко и ароматът на любовта». Краткое содержание книги:
— Общото ни пътуване не започва добре, нали? — попита го тя по време на лекия обяд на хотелската тераса.
От мястото си виждаше сапфиреносиньото море и отразяващото се в него пролетно слънце. Беше изненадващо топло.
— Искам да те направя щастлив, ала, боя се, не ми се удава много добре.
Той се усмихна и взе ръката ѝ.
— Напротив, Коко, ти ме правиш щастлив. Вълнуващо е един човек да бъде толкова загрижен за мен и да полага всички усилия…
— Мадам?
Към масата им се бе приближило пиколо.
— Мадмоазел — поправи го тя, без да помисли.
След миг се сети, че се е записала в хотела под името Девол. Когато пътуваше инкогнито, използваше моминското име на майка си Йожени. Тук не беше известната в Париж модистка, а придружителка на великия княз Романов — лице, на което обръщаха повече внимание, отколкото на мидинетката Коко Шанел.
— Простете, мадмоазел, помислих си… — Момчето не само се обърка, но и се уплаши от грешката си. Продължи безпомощно: — Телефонно повикване за вас от Париж. Било спешно.
Дмитрий вдигна вежди.
— Неприятности в ателието?
— Кой се обажда? Каза ли си името? — попита Габриел и стана.
— Да, мадам… простете, мадмоазел. Името му е Льоклерк. Мосю Жозеф Льоклерк.
— Неприятности у дома — заключи Габриел.
Тя възпря Дмитрий да я придружи до телефонната кабина в хотела. Влезе и притисна слушалката до ухото си.
— Какво се е случило? — попита, без да поздрави.
Чу се пращене, последвано от добре познатия глас на Жозеф:
— Извинете за безпокойството, мадмоазел. Мосю Дягилев помоли да ви уведомя незабавно, все едно къде се намирате.
— Сергей Дягилев?
Габриел седна на тясната пейка. В ума ѝ изникваха най-различни варианти на неприятни събития, но не ѝ хрумна нищо толкова спешно, че да оправдае това тревожно повикване.
— Да не се е разболял? Добре ли е?
— Мисля, че е добре, мадмоазел. Мосю Дягилев първо изпрати телеграма, а после се обади по телефона — съобщи верният ѝ слуга. Чу се шумолене на хартия, преди да продължи: — Най-добре да ви я прочета. — Жозеф се покашля. — „Не идвай в Мадрид — стоп. Стравински иска да те убие.“
В първия момент Габриел си помисли, че не е разбрала правилно.
— Моля? Нима казахте „да те убие“?
— Мосю Дягилев повтори предупреждението си по телефона. Аз го успокоих. Казах му, че нямате никакво намерение да ходите в Мадрид, защото си имате други планове. Надявам се да съм постъпил правилно.
— Разбира се, Жозеф, точно така.
Габриел задърпа нервно рамката на слънчевите очила — бе ги свалила при влизането си в полутъмното хотелско фоайе. Стравински беше отпътувал за Мадрид преди много време и беше съвсем естествено вече да е схванал, че тя няма да го последва. Нима бе толкова луд по нея, та да реагира на неизпълненото ѝ обещание със заплахи за убийство? Или е узнал за връзката ѝ с Дмитрий Романов? В Париж двамата не се криеха и беше твърде възможно клюката да е стигнала до Мадрид. Въпреки това ѝ бе трудно да приеме сериозно жаждата за отмъщение на бившия си любовник.
— Ако мосю Дягилев се обади отново, кажете му следното: радвам се на най-добро здраве и не възнамерявам да променям това състояние. Кажете му още, че никога не съм имала планове да ходя в Мадрид.
— Както желаете, мадмоазел. Обаче… — Жозеф млъкна за миг, после прибави тихо: — Внимавайте, моля.
— Разбира се! — Веселият ѝ смях прозвуча изкуствено. Точно така се чувстваше. — Има ли още нещо?
— Мосю Дягилев спомена за анонимна телеграма, подадена от пощенска служба в 8-и квартал, адресирана до мосю Стравински в „Палас Хотел“, Мадрид. Пишело, че мадмоазел вече… — Жозеф се покашля отново, явно му беше неловко — … че мадмоазел сега предпочита велики князе.
Мися!
„Телеграмата сигурно е от Мися“ — разбра веднага Габриел. Не познаваше друг човек, който с такова удоволствие да играе ролята на съдбата. Тази змия!
— Благодаря ви, Жозеф — изрече след дълга пауза тя. Бе успяла да се овладее. — Как са кучетата?
— Чувстват се отлично, мадмоазел. При нас всичко с наред. Бих искал също да знаете, че преди няколко дни мосю Стравински се обади от Мадрид и проведе дълъг разговор със съпругата си. Стори ми се необикновено. Не се е случвало друг път.