Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

В ума ѝ постоянно се въртеше съдбоносният въпрос: какво ще прави, ако и при Ернест Бо не намери каквото търси? Да се откаже ли от мечтата си за своя специален парфюм? Да забрави ли аромата на голямата си любов? Това беше последната идея, родена от живота ѝ с Бой. Нима настъпваше краят на общите им планове? Мигът, който да подпечата окончателно загубата ѝ? Габриел не знаеше от какво се страхува повече — от провала в търсенето на аромата или от окончателния отказ от любимия ѝ проект. Не намираше отговор.

— По дяволите! — изруга Дмитрий. — Обърках пътя. В момента се намираме на терена на „Аероклуб Кан“. Пропуснал съм отбивката.

Габриел сложи ръка на рамото му.

— Няма значение. Просто ще се върнем.

След още една грешка стигнаха до лабораторията. Помещаваше се в безлична малка къща в „Ла Бока“ и по нищо не приличаше на внушителната фабрика на Франсоа Коти.

— Да можеше да видиш фабриката на „Рале“ в Москва — заяви мрачно Дмитрий. — Огромна, никакво сравнение с това малко предприятие. Разбирам, че Шири е купил „Рале“, но не разбирам защо лабораторията се намира в тази с нищо незабележителна сграда. Възможно ли е на такова място да се създават парфюми със световна слава? Дано поне магазинът в Грас да е по-голям.

Клатейки глава, той последва Габриел във вътрешността на сградата. И там липсваха каквито и да било признаци за славното минало на марката.

— Леон Шири беше един от големите майстори в производството на парфюми и виден политик — защити сънародника си Габриел. — Сигурна съм, че фабриката в Грас изглежда другояче.

Тайно в себе си и тя се учудваше защо лабораторията в „Ла Бока“ е толкова незначителна.

В преддверието висеше малка картина. Дмитрий спря като закован.

— Виж! — прошепна той.

Веднага ѝ стана ясно, че на картината е изобразена страница от славната история на семейството му.

Видя огромен индустриален терен — в сравнение с него дори царството на Коти изглеждаше малко. Десетина многоетажни сгради обграждаха огромно фабрично хале, което образуваше квадрат около вътрешен двор. Триетажната фасада в класически стил беше боядисана в бяло, останалото — и стърчащият високо в небето комин — беше от тухли. Около фабриката се виждаха добре поддържани зелени площи с многобройни дървета. Широки алеи образуваха интересни орнаменти. Просторният парк напомняше за „Версай“.

„Ако всичко в Русия е толкова огромно, Дмитрий сигурно се чувства като в кукленска къщичка“, помисли си Габриел. Затова ли си беше избрал дребна и слаба жена като нея? Тази мисъл извика усмивка на лицето ѝ. Внезапно усети погледа му и вдигна глава. Усмивката стигна до очите ѝ.