Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

— Заповядайте, мадмоазел Шанел.

Бо ги отведе в другия край на помещението. Там, на малка масичка, ги очакваха епруветки в метална поставка.

— Приготвил съм за вас десет проби. Две по пет…

Габриел се стъписа. Откъде знаеше числото, което по мистичен начин я бе придружавало през живота ѝ в манастира и го правеше поне малко поносим?

— О! — прошепна тя, но не каза нищо повече.

— Тук са пробите от едно до пет, а там са номерата от двайсет до двайсет и четири.

Парфюмеристът посочи съответните епруветки. Внезапно смутен, протегна ръка към Габриел.

— Съвсем забравих да ви помоля да си свалите палтото. Посещението на Негова Светлост, и то придружен от вас, мадмоазел, е много вълнуващо за мен. Простете.

— Моля ви да се посветите изцяло на мадмоазел — обади се Дмитрий. През цялото време стоеше крачка назад. — Аз изобщо не съм важен. Най-добре си представете, че съм невидим, мосю Бо.

Габриел се усмихна.

— Аз също съм много развълнувана. Затова забравих да си сваля палтото.

След тази размяна на учтивости Бо окачи палтата им, а чантата на Габриел се озова под масата. Парфюмеристът подаде на гостенката си кутийка със зърна кафе. Запозната с ритуала, тя веднага освободи обонянието си от миризмите на улицата. Забеляза удивлението на Дмитрий, но го остави да се чуди — по-късно щеше да му обясни смисъла на това действие. Не искаше нищо да попречи на толкова важната за нея церемония.

Сърцето ѝ ускори ритъм. Парфюмеристът отпуши първата епруветка. Веднага усети миризма на рози и жасмин. Опита да се съсредоточи, но по лицето ѝ не пролича никакво вълнение. Стремеше се Бо да не забележи възбудата ѝ. Предпочиташе той да не разбере веднага дали някой от ароматите ѝ харесва. Търпението не беше сред силните ѝ страни, но в този случай се оказа абсолютно необходимо. Беше научила от Франсоа Коти да изчаква, преди да вземе решение: ароматът се нуждаеше от време, за да се разгърне.

При първата проба не се наложи да крие реакцията си — това не беше търсеният от нея аромат. Твърде сладък, твърде старомоден. Сместа съответстваше на съчетанието от аромати, които бе назовала в писмата си, но парфюмът изобщо не можеше да се сравни с „Bouquet de Catherine“.

Без да коментира, с безизразно лице, Габриел върна на Бо стъклената запушалка, която бе помирисала. Повтори процедурата три пъти, преди отново да посегне към кутийката със зърна кафе. Междувременно бе обучила обонянието си, но след четири проби се нуждаеше от пауза, за да го възстанови.

След известен период на тишина двамата асистенти заговориха тихо помежду си. Чу се звън на стъкло. Някъде тиктакаше часовник. През прозорците проникна тропот на копита. Покрай сградата премина каруца.

Габриел усети присъствието на Дмитрий зад гърба си, но не се обърна. Той дишаше безшумно и не помръдваше от мястото си като дисциплиниран военен. Почти не го чуваше, но усещането, че е наблизо, ѝ вдъхваше сигурност, помагаше ѝ да вземе правилното решение.