Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Дървениците снасяха яйца. И не само ги снасяха, но ги държаха в резерв и ги излюпваха, когато имаше нужда. Ако ние убиехме един воин — или хиляда, или десет хиляди — техните заместници биваха активирани и заставаха на поста му преди още да успеем да се върнем в базата. Можете да си представите, при добро желание, как някой инспектор по населението при Дървениците вдига телефона, обажда се до подземното хранилище и казва: „Джо, подгрей десет хиляди войници и ги приготви за сряда… и кажи на инженерната служба да подготви резервните инкубатори N, О, Р, Q и R; скоро ще ни потрябват“.

Не твърдя, че правеха точно това, но такива бяха резултатите. Ще сгрешите обаче, ако помислите, че те действаха изцяло по инстинкт, подобно на термитите и мравките; акциите им бяха също толкова разумни, колкото и нашите (умствено изостаналите раси не строят космически кораби!) и бяха много по-координирани. Отнема най-малко година, за да се обучи един редник да се бие и да съчетава своите действия с тези на колегите си. Воинът на Дървениците се излюпва с вродена способност за всичко това.

Винаги, когато унищожавахме хиляда Дървеници с цената на гибелта на един десантчик, Дървениците можеха да празнуват победа. Така узнахме колко ефикасен може да бъде тоталитарният комунизъм, когато е в полза на същества, които всъщност са се приспособили към него по силата на еволюцията; комисарите на Дървениците не се вълнуваха за живота на войниците си повече, отколкото ние за изразходването на мунициите. Вероятно би трябвало да си създадем представа за Дървениците само по печалните последици от вредите, които Китайската Хегемония нанесе на Руско-Англо-Американския съюз; бедата с „уроците на историята“ е, че обикновено ги разбираме най-добре, когато изпием горчивата чаша на несполуките и трагичния опит…

Но ние се учехме в движение. Тактическата доктрина и техническите инструкции, издавани след всяко съприкосновение с противника, се разпространяваха моментално из Флотата. Свикнахме да различаваме работниците от войниците — ако не бързаш прекалено, би могъл да разпознаеш Дървеницата по формата на хитиновата черупка, но най-простото правило, предназначено за по-сложна ситуация, гласеше: приближи ли те, значи е войник; ако избяга, можеш да й обърнеш гръб. Научихме се да не хабим боеприпасите дори за войници, освен при самозащита. Интересуваха ни най-вече следите, които водеха до леговищата им. Намираш дупката и първо хвърляш в нея газова бомба, която послушно избухва след няколко секунди, разпръсквайки една мазна течност, която на свой ред се кондензира в нервнопаралитичен газ, опасен само за Дървениците (за нас е безвреден). Тъй като този газ е по-тежък от въздуха, той продължава да пълзи и да се спуска в глъбините на дупката. Тогава ти използваш втора граната тип Н.Е., за да срутиш входа на подземния тунел и да го запечаташ по този начин.