От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
После се обърна към Тимон:
— Мисля да опитам да мина на родното ти ниво. А после ще посетя Боар. Не знам дали ще се върна.
— Не се безпокой — отговори Тимон, — ще се видим пак. Опитай късмета си. Аз ще се погрижа за останалото.
Аниор протегна ръка, за да стисне неговата. Но когато видя огромната си длан, се засмя. Наистина размерът му не бе подходящ за никакви приятелски жестове и нежности.
— Време е да приемаш по-удобен вид за общуване — засмя се Тимон. — С нетърпение чакам да видя как ще изглеждаш като теор.
Намигна му и Аниор се зарадва, че Тимон не прояви никаква ревност. Щеше да му е много трудно, ако приятелите му взаимно се мразеха. Поне това му беше спестено от съдбата.
Хвърли един поглед върху събраните му подчинени и се отправи в зоната на изпращането.
Постоя малко в тази равнина. Спомени го завладяха — как беше пристигнал на астралното ниво при ангарите, как направи първите си стъпки като архитект. Спомни си любовта със Сатара и как му каза, че е Делен. Спомни си прехвърлянето при диабата и борбата с Ханура. Спомни си как Боар му донесе Камъка на мъдростта, за да си построи собствена система. А после войната с Тимон и раждането си на Аритан. Всичко това вече беше зад него. Очакваше го Боар, за да бъде освободен от тази сфера.
Но най-напред го очакваше Сатара, там, на горното ниво. Аниор затвори очи и помисли за него със силен копнеж.
… Изведнъж светът се беше променил.
Безкрайно много непознати впечатления завладяха Аниор. Виждаше, чуваше, усещаше всичко край себе си. И това, въпреки че все още беше със затворени очи. Нямаше вече отпред, отзад и отстрани. Пространството беше едно цяло. А той бе едно облаче в него. Можеше да го изпълни целия и можеше да се свие до нищото. Нямаше вече тегло. Състоеше се от безброй енергийни центрове, всеки от тях беше той и той беше всичките заедно.
И може би още дълго щеше да виси така в пространството, заслушан в странните си усещания, ако не чуваше смях. Концентрира се върху него и отвори очи, които изведнъж пак притежаваше. Видя Сатара в синкавата си сфера пред себе си и се хвърли към него. Сля се с неговата сфера и се притисна към гърдите му. Усещаше го навсякъде край себе си и все пак усещаше мускулестите му гърди, нежните му ръце и топлината му. Затвори отново очи и искаше да остане така завинаги.
— Момиченцето ми — нежно каза Сатара и го галеше по русата коса на букли. Почака още малко Аниор да се успокои и леко го откъсна от себе си. Изгледа го и се засмя отново:
— Добре, че се любих с теб, докато имаше астрално тяло. Иначе можеха да ме обвинят в прелъстяване на малолетни.
Аниор смутено се огледа. Не знаеше как да извика огледало в този свят, но изведнъж просто се видя отстрани. Беше приел външния вид на дванадесетгодишното момиче Ю. Не разбираше защо именно неговия, въпреки че сигурно сам определяше това. И тогава Сатара го подсети:
— Издокарал си се много подходящо за Боар. А на мен можеш да ми бъдеш дъщеря.
Аниор го погледна засмян:
— Ех, защо да не ти бъда веднъж дъщеря, след като във физическия свят ти ми беше веднъж син?
След това се хвърли отново в прегръдката му и го помоли закачливо:
— Тате, защо не ми обясниш нещо за това ново тяло? Никак не мога да се оправя с него.
Сатара се засмя и се разпадна на облак. Аниор несъзнателно направи същото. Те се проникнаха един друг, бяха частица до частица, енергиен център до енергиен център. И тогава Аниор си спомни, че познава това състояние, познава го от един далечен период, в който бе имал такова тяло и знаеше да го управлява. Само беше забравил и сега отново си спомняше. А сред тези спомени имаше и това състояние, където беше така близо до Сатара. Невероятно силна любов го заля и той я подаряваше на всяка частица на Сатара. И получи същото в замяна. Вече не съществуваше сам, вече съществуваше само заедно с него.
Разделиха се бавно, почти с усещането за болка. Отново приеха човекоподобния си вид. Сатара го погледна усмихнат и прошепна:
— Все пак ме накара да извършвам това престъпление, и то със собствената си щерка.
Аниор се обърка. Вече знаеше, че така се любеха менталните същества. Но също знаеше, че и по-рано, някога, се бяха любили така. И точно това го смущаваше най-много.
Сатара изпрати един свой лъч към тялото му и го закачи за него. Аниор изтръпна от силното усещане. Получаваше чрез лъча някаква смесица от нежни чувства и информация.
„Ние не се разделяме за първи път. И по-рано сме живели така на долните нива и сме се срещали и обичали. Сега си спомняш това, но ти предстои още много да си спомниш, след като се обединиш с Боар.“