От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
— Стига си издавал всички интимни истории на малките! — прекъсна го Веова, ръгайки Сатара от своя страна. — Това не са неща за ушите на тези нежни дечица.
Двамата се засмяха.
Боар усмихнат каза:
— Значи правилно усетих, че ме свързва нещо повече с Кадор! Някак съдбите ни са много обвързани.
Двойката пред тях отново избухна в смях. После Сатара погледна Веова и го попита:
— Да им обясним ли още нещо?
Веова повдигна рамене и отговори:
— Давай. Но недей да четеш цяла лекция.
— Ние не сме само Делени — продължи Сатара да обяснява. — Ние сме „дважди“ Делени. И се сливаме в обратния ред. Първо всяка двойка Делени, а после и трите двойки, като създават връзка помежду си. Тези връзки са постоянни и се образуват между допълващите се души от по-долното ниво. Боар се свързва с Кадор, Нериф с Веова, а аз с Аниор. Аз съм с Аниор точно толкова разделен, колкото е Боар с него. Само че на предишния етап.
Боар и Аниор се спогледаха учудени. Това беше нещо съвсем неподозирано.
— Но защо се разделяме въобще? — попита Аниор. — То явно само ни донася мъки. Каква е тази задача, която трябва да изпълняваме?
Сатара и Веова се спогледаха и отново се изкикотиха. После Сатара, едва поемайки си дъх, предложи:
— Хайде да им го кажем!
Веова се правеше, като че ли много сериозно обмисля това предложение, но после ухилен кимна с глава.
— Няма никаква задача! — продължи Сатара. — Всичко това е само камуфлаж.
След като се наслади известно време на пълното объркване на Боар и Аниор, продължи:
— Разделяме се, за да можем да се обичаме. Защото животът на долните нива не носи само мъки, а и радост, и любов. Когато сме свързани, между нас има пълна хармония. Но това с времето става скучно. Тогава това висше същество взима заедно с нас решението да се разделя, като сами си приготвяме изненадите в бъдещия си живот. После забравяме всичко.
— Да не искаш да кажеш — извика Боар, — че този лъч антиматерия сме си го изпратили сами?
— Точно така — засмя се Веова — и тази сфера също. Но стига толкова. Имам си страхотно второ Аз, но понякога трябва да му запушвам устата. А то няма какво да ви изненада вече, когато се обедините.
Двамата със Сатара се спогледаха с любов, после се притиснаха един до друг. Преди да се разпаднат на общ облак, Сатара хвърли един последен усмихнат поглед към Аниор. След това отново се чу онзи силен звук и над тях се издигна бялата светлина с лъчи във всички посоки. Постоя няколко мига и изчезна.
Боар и Аниор продължаваха да гледат усмихнати към мястото, където допреди малко бяха Сатара и Веова. След това се спогледаха.
— Някак въобще не съм тъжен, че Сатара си отиде — учудено каза Аниор. Боар се засмя:
— Той направи всичко възможно, за да се почувстваш точно така. Наистина може да се завижда на Веова за такова второ Аз.
Аниор се нацупи:
— Така значи! Ще видиш ти. Ще те оставя да киснеш в тази сфера до края на дните си!
И му се изплези. Боар се разпадна от смях. После си върна вида на момчето и каза с присвити очи:
— Само да ми паднеш, ще те дърпам за тези букли, докато се разревеш!
— А аз ще те издера с ноктите си — отвърна злобно Аниор. — Ще се научиш да се пазиш от малките момичета!
Те се гледаха сърдити със сивите си очи и после се разсмяха. Бяха разбрали, че всичко си беше само една игра, дори и най-страшното. Светът беше една голяма сцена, на която актьорите участваха по собствено желание, сами измисляха ролите си и ги изпълняваха. Щяха да си поиграят още малко и после щяха да се върнат там, откъдето бяха дошли, за да се порадват един на друг. А някога пак щяха да поискат да си поиграят.
Аниор пристигна в прегръдката на Тимон, който бързаше да го пусне. Разтърси засмян ръцете си. Това ментално тяло само го гъделичкаше. Аниор не го беше предупредил. Отново се върна направо в централата. Но вече не му пукаше от ухилените погледи на присъстващите.
— Момата се превърна в момиченце — извика Гивок със смях.
Аниор му хвърли бърз уж предупредителен поглед и Гивок още повече се разсмя.
Всички разглеждаха Аниор с учудване. Разликата между сегашния му вид и огромния диабо преди малко бе направо зашеметяваща.
Аниор се обърна към Тимон. Попита сериозно:
— Тимон, едно време се биеше за тази система. Искаш ли я все още?
Черните очи на Тимон засветиха. Но лицето му стана тъжно.
— Подарявам ти я — продължи Аниор. — Сигурен съм, че ще се грижиш добре за нея. И за подчинените ми. Ти и без това отдавна изпълняваш тази функция. За мен е време да си вървя. Не ми стигна силата да освободя Боар. Ще потърся някъде по-трудни задачи за изпълнение, за да я придобия по-скоро.