Мравките

Връщат се в главната зала на Гуайей-Тиолот. Откакто 103 683-и е започнал да разпитва за източните термити, останалите го отбягват, все едно, че е заразен с алтериария. Изцяло отдаден на мисията си, той остава невъзмутим.

Край него белоканците обменят трофалаксия с гуайей-тиолотците, като им дават да вкусят от новата реколта печурки, а в замяна опитват нектар от диви гъсеници.

После, след множество най-разнообразни излъчвания, разговорът се завърта около лова на гущер. Гуайейтиолотците разказват, че неотдавна открили три гущера, които тероризирали стадата листни въшки на Зуби-зубикан. Унищожени били две стада от по хиляда животни заедно с всички охраняващи ги пастирки…

Минало се през период на паника. Пастирките изкарвали добитъка само в защитените ходове, издълбани в самите клонки. Ала благодарение на киселинната стрелба в края на краищата трите дракона били прогонени. Два от тях се запилели надалече. Третият, който бил ранен, се заселил върху един камък на петдесет хиляди глави оттук. Зубизубиканските легиони вече му били отрязали опашката. Трябвало да се възползват и да довършат звяра, преди да е възвърнал силите си.

Вярно ли е, че опашката на гущера израства отново? — пита един от изследователите. Отговарят му утвърдително.

Все пак не пониква същата опашка. Както казва Майката: никои не може да намери точно това, което е изгубил. Втората опашка няма прешлени и е много по-мека.

Един гуайейтиолотец споделя друга информация. Гущерите са твърде чувствителни към промяната на времето, дори повече от мравките. Ако са събрали достатъчно слънчева енергия, бързината на реакциите им е фантастична. Обратно, когато е студено, всичките им движения са забавени. За утрешната акция трябва да се има предвид тази особеност. Най-добре би било влечугото да се нападне още на зазоряване. Нощта ще го е охладила и то ще бъде летаргично.