Мравките

Паякът поглежда от върха на своята папрат. Много е високо. Той отделя капка течна коприна, залепва я на листа, отива до края на клона и скача в бездната. Известно време пада свободно. Нишката се източва, източва, след което изсъхва, втвърдява се и го задържа точно преди да докосне земята. За малко да се разпльоска като зрял плод. Много от неговите събратя вече са разбили черупките си поради рязкото застудяване, което забавя втвърдяването на коприната.

Той раздвижва осемте си крака, за да се залюлее като махало, сетне ги протяга и успява да се залови за един лист. Тук ще е втората опорна точка на мрежата. Залепя края на нишката. Ала с едно опънато въже едва ли ще стигне далеч. Забелязва отляво пън и се затичва да го достигне. Още няколко клонки, няколко скока и готово: вече е опънал опорните нишки. Те ще трябва да удържат напора на ветровете и на плячката. Цялото нещо представлява ОСМОЪГЪЛНИК.

Коприната на паяка е съставена от влакнест белтък, фиброин, чиято здравина и непромокаемост не се нуждаят от доказателства. Когато са се нахранили добре, някои паяци успяват да произведат до седемстотин метра коприна с диаметър два микрона, при това здрава като найлон и три пъти по-еластична.

На всичко отгоре те разполагат със седем жлези, всяка от които произвежда различни видове влакно: за опорните нишки на паяжината; за свързващите въжета; за сърцевината на паяжината; лепкава коприна за спешно залавяне; за предпазване на яйцата; за построяване на убежище; за опаковане на плячката…

Всъщност тази коприна е нишковидно продължение на хормоните на паяка, също както феромоните са летливи продължения на мравешките хормони.

И така, паякът опъва свързващото въже, после се захваща за него. Готов е да се пусне при най-лекия тревожен сигнал, избягвайки по този начин опасността без излишни усилия. Колко пъти е спасявал по този начин живота си?

Сетне кръстосва четири нишки в центъра на своя осмоъгълник. Все същите движения от сто милиона години насам… Изделието започва да придобива форма. Днес е решил да направи мрежа от суха коприна. Лепкавата коприна е много по-ефикасна, но е прекалено нежна. Всички прашинки, всички парченца от сухи листа ще се хванат на нея. Сухата коприна улавя по-трудно, но ще издържи най-малко до вечерта.

След като полага горните подпори, паякът прибавя десетина лъча и завършва с централната спирала. Това е най-приятната част от работата. Тръгва от един клон, за който е закрепил сухото влакно, и скача от лъч на лъч, като се приближава възможно най-бавно към центъра, неизменно по посока на земното въртене.

Той прави това по свой неповторим начин. В света няма две еднакви паяжини. Те са като пръстовите отпечатъци при хората.

Трябва да затегне бримките. Щом стига до центъра, той обгръща с поглед своето скеле от нишки, за да прецени здравината му. Сетне се изкатерва по лъчовете и ги разклаща един след друг с осемте си крака. Всички издържат на изпитанието.