Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
За щастие нападението на вълците привлича пастирите. Две зуоизубикански мравки се показват иззад един лист. Те сигурно са се крили там, за да могат да хванат от засада червените зверове на черни точки, които моментално попадат на прицел и биват повалени от точната стрелба с киселина.
После те се заемат да успокоят все още подплашеното стадо от листни въшки. Доят ги, потупват ги по коремите, милват антените им. Тогава въшките изпускат голяма прозрачна капка захар. Драгоценният нектар. Докато пият от него, зубизубиканските пастирки забелязват изследователите от Бел-о-кан.
Поздравяват ги. Антенен контакт.
Дойдохме на лов за гущера — излъчва единият.
В такъв случай трябва да продължите на изток. Едно от тези чудовища беше забелязано по посока на поста Гуайей-Тиолот.
Вместо да им предложат трофалаксия, както е обичаят, пастирките им дават възможност да се нахранят направо от животните. Изследователите не чакат да ги подканят. Всеки избира по една листна въшка и започва да гъделичка корема и, за да издои оттам чудесния нектар.
Вътре в гърлото е тъмно, вонящо и мазно. 56-а женска е цялата олигавена и бавно се плъзга в гърлото на своя нападател. Поради липса на зъби той не я е сдъвкал и тя все още е читава. За примирение не може и дума да става, с нея ще загине цял един град.
Със сетно усилие тя забива челюстите си в гладката плът на хранопровода. Този рефлекс я спасява. На лястовицата й се повдига, тя кашля и изхвърля далеч пред себе си дразнещата храна. Заслепена, 56-а женска се опитва да лети, ала олигавените и криле натежават. Тя пада право по средата на някаква река.
Около нея валят агонизиращи мъжки. Забелязва горе в небето неравномерния полет на двадесетина от своите сестри, оцелели след нападението на лястовиците. Омаломощени, те губят височина.
Една от тях се приземява върху съседната лилия, където веднага бива подгонена от две саламандри, които я хващат и я разкъсват на парчета. Другите царици са извадени от играта на живота последователно от гълъби, жаби, къртици, змии, прилепи, таралежи, кокошки и пилета… В крайна сметка от хиляда и петстотин излетели женски остават живи само шест.
56-а е в тяхното число. Като по чудо. Тя трябва да живее. Трябва да основе свой собствен град и да намери отговор на загадката с тайното оръжие. Знае, че ще има нужда от помощ, че ще може да разчита на доброжелателното множество, населяващо вече корема й. Достатъчно е то да излезе оттам…
Но най-напред да се измъкне от това място…
По ъгъла на слънчевите лъчи тя определя точката си на падане сред Източната река. Доста недружелюбно място, защото, макар мравки да населяват всички острови по света, те не умеят да плуват.
Наблизо минава лист и тя се вкопчва в него с челюсти. Движи френетично задните си крака, ала този начин на придвижване дава твърде жалък резултат. Така тя се носи по повърхността на вълните доста време, когато внезапно се очертава някаква гигантска сянка. Може би попова лъжичка? Не, това е нещо, хиляда пъти по-голямо. 56-а женска различава източено тяло с гладка тигрова кожа. За нея това е невиждана гледка. Пъстърва!
Малки ракообразни, циклопи, водни бълхи бягат пред чудовището. А то се гмурва, сетне изплува по посока на царицата, която ужасена се вкопчва в листа.
С цялата сила на перките си пъстървата се устремява и разцепва повърхността. Докато високата вълна подмята мравката, пъстървата като че увисва във въздуха, разтваря въоръжена със ситни зъби уста и налапва една мушица, която прелита оттам. После се извива и с един удар на опашката пада обратно в своя кристален свят… предизвиквайки истинско цунами, което залива мравката.
През това време жабите вече се протягат и скачат, за да се сборичкат за царицата и за нейния хайвер. Тя успява да изплува на повърхността, но вълнението отново я дръпва към негостоприемните дълбини. Жабите я преследват. Сковава я хлад. Тя изгубва съзнание.
Никола гледаше телевизия в трапезарията с новите си приятели Жан и Филип. Край тях други сирачета с розови лица се отдаваха на омаята от безкрайната поредица картини. Сценарият на филма проникваше през очите и ушите им и стигаше до мозъка им със скорост 500 километра в час. Човешкият мозък може да побере близо шестдесет милиарда единици информация. Ала когато паметта е претрупана, автоматично се прави прочистване: информациите, сметнати за не толкова интересни, биват забравени. Остават само мъчителни спомени и съжалението по отминалите радости.
Веднага след серийния филм през този ден имаше разговор за насекомите. Повечето от младите човеци се пръснаха, тъй като научните брътвежи не ги вълнуваха много-много.