Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
— Професор Льодюк, заедно с професор Розенфелд ви смятат за най-големия европейски специалист по мравките. Какво ви накара да се заемете е тяхното изучаване?
— Един ден отворих кухненския шкаф и попаднах лице срещу лице с върволица от тези насекоми. Прекарах цели часове да ги гледам как се трудят. За мен това бе урок по живот и по скромност. Реших да науча нещо повече… Това е всичко.
(Смее се)
— Какво ви отличава от видния учен професор Розенфелд?
— А, професор, Розенфелд! Той още ли не се е пенсионират? (Отново се смее.) Не, сериозно, ние не се кланяме на един и същи Господ. Знаете ли, има няколко способа да „разбереш насекомите…“. По-рано се смяташе, че всички обществени видове (термити, пчели, мравки) са роялисти. Просто, но невярно обяснение. Стана ясно, че при мравките царицата няма никаква власт извън създаването на поколение. Дори съществуват много различни форми на мравешко управление: монархия, олигархия, триумвират на бойци, демокрация, анархия и прочие. Понякога дори, когато гражданите не са доволни от управлението, те се бунтуват и ставаме свидетели на „граждански войни“ вътре в самите градове.
— Фантастично!
— За мен и за така наречената „германска“ школа, към която се причислявам, организацията на мравешкия свят е основана преди всичко върху йерархия на кастите и върху надмощието на индивидите-алфа, по-даровити от средното равнище, които ръководят групите от работнички… За Розенфелд, който е от така наречената „италианска“ школа, мравките са анархисти по рождение, не съществуват алфа-индивиди, по-надарени от средното равнище. Лидери възникват понякога спонтанно само за решаването на практически проблеми. Но те остават такива само временно.
— Не ви разбирам добре.
— С една дума, италианската школа смята, че коя да е мравка може да стане водач, стига да и хрумне оригинална идея, която да заинтересува останалите. Докато според германската школа начело на мисиите застават единствено мравки, които притежават „характер на водачи“.
— Толкова ли са големи различията между двете школи?
— Случвало се е на големи международни конгреси да се стигне до бой с юмруци, ако за това питате.
— Не е ли това израз на старото съперничество между саксонския и латинския дух?
— Не. Тази борба напомня по-скоро сблъсъка между привържениците на „вроденото“ и „придобитото“. Човек ражда ли се кретен, или става такъв впоследствие? Това е един от въпросите, на които се опитваме да дадем отговор, изучавайки обществото на мравките!
— Но защо не правите експерименти със зайци или с мишки?
— Мравките са изключително подходящи, защото ни дават възможност да видим как функционира едно общество, и то общество, съставено от няколко милиона индивида. Все едно да наблюдаваш цял един свят. Доколкото знам, не съществуват градове от няколко милиона зайци или мишки…
Удар с лакът.
— Чуваш ли това, Никола?
Ала Никола не слушаше. Той бе виждал някъде това лице, тези жълти очи. Къде? Кога? Разрови се в паметта си. Точно така, спомни си. Това бе човекът за подвързията. Бе заявил, че се казва Гун, но беше същият този Льодюк, който се пъчеше по телевизията.
Това откритие потопи Никола в бездна от догадки. Ако професорът бе излъгал, значи се бе опитал да се докопа до енциклопедията. Нейното съдържание сигурно е твърде ценно за изучаването на мравките. И тя сигурно се намираше долу. С положителност беше в мазето. Всички до един търсеха нея: тате, мама, а и въпросният Льодюк. Трябваше да намери тази проклета енциклопедия и тогава всичко щеше да се изясни.
Никола стана.
— Къде отиваш?
Той не отвърна нищо.
— Мислех, че мравките те интересуват?
Отиде до вратата, после тичешком се прибра в стаята си. Нямаше нужда от много вещи. Само коженото яке, с което не се разделяше, ножчето и големите обувки с грайфери.
Възпитателите не му обърнаха никакво внимание, когато прекоси големия хол.
Никола избяга от сиропиталището.
Отдалече Гуайей-Тиолот прилича на кръгъл кратер. Нещо като къртичина. „Предният пост“ е мини-мравуняк, обитаван от стотина индивида, функционира само от април до октомври, а през есента и зимата е празен.
Тук, както при първобитните мравки, няма царица, няма работнички, нито войници. Всеки е всякакъв едновременно. Затова тук не се стесняват да критикуват трескавата атмосфера на градовете-гиганти. Подиграват се със задръстванията, със срутванията на коридорите, с тайните тунели, които превръщат града в червива ябълка, а също и със свръхспециализираните работнички, които не умеят да ловуват, със слепите вратари, пожизнено зазидани в техните входове…