Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Малко пламъче прогони мрака долу.
Запалката на Елизабет.
Грей забави скоростта си и скочи леко върху кабинката.
След миг Росауро скочи до него.
Грей откри сервизния капак. Извади оръжието си и повдигна капака колкото да надникне отдолу. Кабинката беше празна, вратите — затворени. Обърна се към другите и им направи знак да останат на място.
Хванал ръба с една ръка, Грей скочи през отвора и се приземи със свити колене, за да омекоти шума. С другата ръка стискаше пистолета си. Посегна към бутона за отваряне на вратите. Откъм фоайето се чуваха викове и трополене. Стрелбата беше хвърлила задрямалия хотел в паника.
Още по-добре.
Можеха да се възползват от хаоса.
Грей натисна бутона и вратите започнаха да се отварят. Той се провря навън и се метна вляво и надолу, където имаше малко палмово дръвче във висока до кръста саксия.
Фоайето вреше и кипеше. Персоналът викаше ту на хинди, ту на английски.
На няколко крачки встрани имаше двама, които изглеждаха твърде спокойни и на всичкото отгоре със сака в нетърпимата жега. С ръце в джобовете. И слушалки в ушите, естествено.
Те също го забелязаха.
Но внезапната му поява ги свари неподготвени. Въпреки тълпата Грей трябваше да действа бързо. Една проточила се престрелка би застрашила живота на повече хора.
С вдигнат през палмовите листа пистолет, той натисна спусъка и повали първия с изстрел в главата. Завъртя се на пръсти и произведе още два изстрела в бърза последователност, за да компенсира липсата на точен мерник. Първият уцели другия в рамото и го завъртя назад. Вторият се заби в стената.
Мъжът стреля през джоба на сакото си, но Грей вече се беше проснал на земята и куршумът само го посипа с мазилка. Легнал на хълбок и с протегнати ръце, той стреля отново на сантиметри от пода. Глезенът на противника му се пръсна и той се стовари тежко по очи на мраморните плочи. Повече не помръдна.
Грей се обърна към асансьора и видя как вратите се затварят.
Хората във фоайето, окаменели за миг, сега се пръснаха с писъци във всички посоки.
Грей натисна бутона.
Нищо.
Погледна към таблото над асансьора. Някой го беше повикал.
И сега асансьорът се движеше нагоре.
Право към стрелците в ресторанта на последния етаж.
Клекнала върху кабинката, Елизабет усети как макарите на асансьора се завъртат. Кабинката се разклати леко и започна да се издига. Някой беше повикал асансьора.
— Mierda… — изпсува до нея Росауро.
Елизабет погледна нагоре в тъмната шахта.
— Какво ще правим? — попита тя. Пламъчето на запалката потрепваше в ръката й. Чувстваше се безпомощна, а ръцете й потрепваха издайнически.
— Вие ще останете тук — каза Росауро, наведе се и духна пламъчето. — На тъмно. И няма да издавате звук.
После приседна на ръба на отвора и се спусна в кабината.
— Затворете капака — каза тихо тя, вдигнала глава към тях. — Но не докрай. За всеки случай.
„За какъв случай?“
Въпреки това Елизабет направи каквото й беше казано. Затвори внимателно капака, като пъхна кутрето си в процепа. Последното, което видя, беше как Росауро вади оръжието си.
Грей изруга под нос и хукна към стълбите. Избута неколцина, които се случиха на пътя му и прескочи други двама, свити в подножието на стълбището, покрили с ръце главите си. Хукна нагоре през три стъпала, площадка след площадка, като спираше само колкото да се увери, че асансьорът продължава нагоре. Ако успееше да го изпревари и натиснеше бутона за повикване, щеше да го спре, преди да е стигнал покрива.
Изпусна го за една бройка на втория етаж и продължи на бегом към следващия.
Отгоре се чуха викове, гърлени и отсечени. Изглежда нападателите се спускаха надолу. Грей изскочи на третия етаж да погледне таблото на асансьора и се блъсна в стена — или по-скоро в неин еквивалент от човешко естество.
Ковалски стоеше пред асансьора с пръст на копчето.
— Грей! — каза той и разтърка стомаха си. — К’ви ги вършиш бе, човек?
Вратите се отвориха със звън на камбанка. Росауро изскочи от кабинката и навря пищова си в лицето на Ковалски.
— Хей! — извика той и отскочи крачка назад.
— Ти ли извика асансьора? — попита Грей.
— Ми да, отивах към ресторанта да видя за к’во е цялата врява.
Грей още не можеше да реши кое е най-ценното качество на Ковалски — глупостта или мързелът му.
— Всички вън! — извика той.
Росауро вече се беше задействала и помагаше на Елизабет и Мастерсън да се спуснат през сервизния отвор. Грей ги поведе назад към стълбището. Ковалски пое ариергарда.
Росауро се изравни с Грей, докато препускаха надолу по стълбите.