Последният оракул

— Това с „бързото“ може да се окаже проблем — отбеляза Ковалски. Стоеше прилепил плътно ръка до тялото си, скрил наполовина карабината с къса цев под сакото си.

Грей огледа улицата в двете посоки, надникна и към алеята за служебни доставки. Навсякъде беше пълно с таксита, рикши, каруци, камиони и коли.

Всичките неподвижни. Съвсем.

Хор от клаксони и музика цепеше въздуха ведно с какофония от песни. Надолу по улицата се вихреше празнично шествие. Врявата беше прикрила донякъде хаоса в хотела, но не докрай.

Чу се далечен вой на сирена. Градската полиция. Бяха получили съобщение за стрелбата. Чуваха се и викове откъм фоайето. Нападателите скоро щяха да ги настигнат.

Росауро се обърна към него.

— Какво ще пра…?

Пронизителен рев на мотоциклетни двигатели я прекъсна по средата на изречението. Грей се обърна. На няколко пресечки вляво от тях три черни мотора се промушваха на зигзаг през задръстването. Твърде бързо и твърде целенасочено. Не си даваха много труд да пазят пешеходците. Идваха право към хотела. По двама на мотор, тези отзад с пушки в ръцете. Още командоси.

Грей даде знак на хората си да се дръпнат в сервизната алея на хотела, която ги скриваше поне временно. Обърна се към Мастерсън и свали шапката от главата му.

— И сакото, ако обичате — нареди той, докато нахлупваше бялата шапка на собствената си глава.

— Какво сте намислили, сър? — попита Мастерсън, докато събличаше бялото си сако.

— Онзи снайперист се целеше във вас, д-р Мастерсън. Вие сте основната мишена.

— Пиърс… — каза предупредително Росауро.

Грей облече възширочкото сако.

— Смятам да заблудя онези с моторите — обясни той и посочи към пълната с превозни средства улица. С другата ръка посочи тясната уличка, на която се намираха.

— Вие тръгвате натам. Росауро, ти отговаряш за групата. Ще се срещнем във форта, който видяхме на влизане в града.

Росауро млъкна, обмисли плана, после кимна бързо.

— Аз идвам с теб — каза Ковалски. Пристъпи крачка напред и вдигна оръжието си. — Някой трябва да ти пази гърба.

Росауро кимна.

— Предпочитам той да дойде с теб. На мен ми стига, че ще трябва да вардя цивилните.

Грей нямаше време да спори. Малко мускули и огнева мощ нямаше да са му излишни.

— Хайде! — каза той.

— Г-н Пиърс!

Грей се обърна. Мастерсън му хвърли бастунчето си. Грей го улови — последен щрих към маскировката му.

— Само да не го изгубите! Дръжката му е оригинална изработка от осемнадесети век!

Грей излезе на бърз ход от уличката, следван от Ковалски. Затича, накуцвайки, като размахваше бастунчето и викаше с британски акцент:

— Някой да ми помогне! Опитват се да ме убият, за Бога!

Пое към шествието, подтичвайки между неподвижните коли и каруци. Моторите зад него набиха спирачки, стигнали до хотела… после двигателите им ревнаха на нова сметка.

Идваха след тях.

— Захапаха въдицата — измърмори зад него Ковалски.