Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Приклекнал ниско, Грей се насочи към противопожарния изход. Вратата към стълбището беше до асансьора. Него не можеха да използват. Който и да беше организирал засадата, със сигурност имаше хора във фоайето, които да следят централния вход и асансьорите. Извикаха ли асансьора, само щяха да предупредят постовите долу. И да се озоват в капан. Единственият начин беше да слязат по стълбите до друг етаж, да се вмъкнат в някоя стая и там да решат какво ще правят нататък.
Пътят им до стълбището бе затруднен заради въртенето на ресторанта, но именно то беше спасило живота на д-р Мастерсън. Първият куршум беше предназначен за тила му, но въртящата се платформа на ресторанта явно бе отклонила мерника на снайпериста и смъртоносният изстрел завърши като незначително нараняване.
Грей трябваше да признае, че старият професор се държи мъжки. След първоначалния шок се беше взел в ръце и действаше съвсем хладнокръвно. Притискаше ухото си с ленена салфетка, която вече се беше напоила с кръв. Освен това незнайно как бе съумял да грабне панамената шапка и да я нахлупи на главата си. Росауро се движеше на прибежки до него и носеше бастунчето му с дръжката от слонова кост.
Грей и Елизабет стигнаха до гардеробната на ресторанта, следвани на крачка от Росауро и Мастерсън.
— Стълбите — каза Грей.
— Разбрано.
Росауро прекоси на бегом фоайето пред гардероба и взе с плонж последните два метра до вратата на противопожарния изход. Измъкна в движение един полуавтоматичен зиг-зауер от наглезенния си кобур. Все така на колене, тя посегна нагоре, натисна дръжката и избута с рамо вратата колкото да покрие с пистолета пролуката и да огледа стълбището от другата страна.
Грей също ги чу. Ботуши по настланото с теракотени плочки стълбище. Много ботуши.
— Седем до десет — прецени Росауро.
Бяха закъснели.
— Задръж ги — нареди Грей и се претърколи до асансьора.
Изтълкувала погрешно намеренията му, Елизабет посегна към един от бутоните за повикване, но Грей хвана ръката й, преди да го е натиснала. Според таблото над вратите асансьорът още беше във фоайето долу. Със сигурност беше под наблюдение.
Грей притича до едно от сервизните помещения на ресторанта, огледа се набързо и награби купчина сгънати покривки плюс нож за месо. Върна се при асансьора и пъхна ножа между вратите. Натисна, отваряйки пролука колкото да пъхне пръсти и върха на ботуша си между вратите. После с един напън ги отвори докрай.
В същия миг се чу пистолетен изстрел… последван от вик на изненада и болка откъм стълбището. Започна престрелка, но Росауро имаше преимуществото на по-високата позиция. Колко време щеше да им осигури това, Грей не знаеше. Трябваше да побързат, иначе тя щеше да пострада.
Асансьорната шахта тънеше в мрак. Различи само два намаслени кабела. На едната стена имаше метална сервизна стълба.
Възможен изход, ако имаха време. Само че нямаха.
Грей подаде покривките на Мастерсън и Елизабет. Показа им как да ги увият около ръцете си.
— Не е трудно — успокои ги той и посочи кабелите. — Държите се здраво и контролирате скоростта с обувките си. И се опитайте да не вдигате шум, като стигнете до кабинката долу. Чакайте ни там.
Елизабет го погледна притеснено, а Мастерсън завъртя очи. Но стрелбата откъм стълбището не предразполагаше към спорове. Елизабет се престраши първа. Посегна с ръце — грубо увити с покривките — улови кабела и скочи. Извика неволно и се плъзна надолу в шахтата.
Мастерсън я последва, като преди това напъха бастунчето под колана на панталона си, все едно прибира меч в ножница. Беше висок и с дълги крайници, което улесняваше задачата му.
След миг и той пое надолу.
— Тръгвай! — извика Росауро към Грей, без да се обръща. Вместо това произведе още два бързи изстрела. — Аз съм след теб.
— Вратите на асансьора…
— Тръгвай, Пиърс!
Грей не беше толкова глупав, че да спори с жена… особено когато тя държи пистолет. Уви набързо ръцете си, скочи и се плъзна по кабела, като извика предупредително към Росауро.
Гласът му още ехтеше в затвореното пространство на шахтата, когато тя се появи на ръба горе, очертана на светлия фон. Прехвърли се на сервизната стълба, дръпна аварийната ръчка и вратите на асансьора се затвориха. Всичко потъна в мрак. Грей се хлъзгаше надолу, след миг усети как кабелът се разклаща под допълнителната тежест на Росауро.
Очите му бързо се нагодиха към тъмнината, а и през процепа между вратите на всеки етаж се процеждаше по малко светлина. Грей броеше съсредоточено етажите и скоро различи асансьорната кабина под себе си. Два силуета се бяха свили в единия ъгъл.