Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Появиха се нови дупки с характерния акомпаниращ звън… после Елизабет се озова на пода, затисната от Грей.
— Не мърдай!
Тя прилепи гръб о пода, а ресторантът се разхвърча пред очите й. Автоматичните откоси идваха от високо, сигурно от покрива на съседна сграда. Кристални чаши се пръскаха на парчета. Един от сервитьорите се извъртя в неумел пирует и падна като покосен. По пода плисна кръв.
Грей и викаше да пълзи. Но Елизабет беше толкова ужасена, че не смееше да помръдне. Така де, ако останеше на място, снайперистът нямаше да я застреля. Грей побърза да я извади от това заблуждение.
— Иска да ни приклещи! — извика той на нея и на Хейдън, който изглежда също не изгаряше от желание да пълзи. — Да ни задържи тук!
Елизабет разбра какво има предвид Грей. Надигна се на ръце и колене. Трябваше да се махнат. Веднага. Преди да са ги сгащили останалите стрелци.
9.
6 септември, 13:01
Южен Урал
Мечката нападна и големият мъж бутна Пьотър надолу по стръмния речен бряг. Протегнал ръце напред, той падна лошо и се търколи. Пукаха клонки, нещо го одраска по врата. Пьотър се търкаляше неотвратимо към реката по настланата с хлъзгави борови иглички земя сред влажната папрат. Не можеше да плува. Водата го ужасяваше.
Викове се отделиха над басовия мечешки рев.
Приятелите му.
Константин и Кишка.
Коляното му се удари в камък и болката го прониза чак до мозъка. После падна по очи на самия бряг на реката. Водата клокочеше току до носа му.
Дръпна се назад, уплашен от отражението си в тъмната вода. Образът му се гърчеше и разливаше, слънчевата светлина затанцува отгоре му, разместена от силния повей, който раздвижи надвисналите над реката клонаци.
Пьотър замръзна, уловен в мъждукащия миг на ужас, там, над тъмната, шеметна вода.
Не беше усетил мечката, докато тя не се надигна пред тях. Сърцето й беше ожесточено от глада, но пронизителна сирена заглушиш ритмичния му пулс.
Ужасът на Пьотър набираше сила.
Не заради водата.
Нито заради мечката.
Светлина и мрак се вихреха под него. Олио върху вода.
Не беше мечката.
Не беше мечката.
Вече се задъхваше от страх.
Не мечката беше страшното.
Нещо друго…
13:02
Монк вдигна единственото си оръжие — раницата, за да посрещне засилилата се към него мечка. Беше блъснал Пьотър към водата, а Константин и Кишка — в шубрака от другата страна. Марта скочи на един нисък клон и се залюля след Пьотър.
Монк изрева и завъртя раницата високо над главата си.
Мечката се носеше право към него. Той метна силно раницата и скочи встрани. Твърде късно. Мечката блъсна краката му и го отвя като товарен влак, а раницата се плъзна без ефект по косматия й гръб.
Монк се удари в дънера на една лиственица и се свлече в основата му. Останал без въздух, той се надигна с усилие, вдигнал ръце да предпази лицето и главата си.
Но мечката не му обърна внимание, а продължи нататък по пътеката.
Монк докуцука обратно. На трийсет-четирийсет метра по-нататък мечката се нахвърли върху нещо — два неясни силуета, които дебнеха в шубрака. Високи вълци с дълги крака и озъбени муцуни. Мечката замахна с лапа и метна единия във въздуха. Другият скочи да я захапе за гърлото, но налетя на жълти зъби и яростен рев. Нададе вой, но продължи да се бори.
Монк мерна металната пластина на тила му. Ловна дружинка от подземния град. И по-точно — авангардът й. Сигурно имаше и други.
Монк подбра без бавене Константин и Кишка. Марта се появи, понесла Пьотър на гръб. Монк взе детето и посочи.
— Тичайте! — прошепна той.
Плюха си на петите. Ако по пътеката наближаваха още преследвачи, мечката щеше да ги забави. Предимство, от което трябваше да се възползват.
Монк хвърли поглед през рамо. Битката продължаваше сред ревове и вой. Мечката бе реагирала мълниеносно и със сляпо ожесточение, което граничеше с ярост. И преди ли си беше имала вземане-даване с тези вълци? Може би войниците бяха излизали на лов с тях по тези места? Или причината беше естествената й реакция срещу извращението над естеството? Като лъвица, която убива деформираното си лъвче, веднага след раждането.
Така или иначе, мечката им беше осигурила преднина.
Колко и докога обаче?
14:28
Агра, Индия
Грей подкара всички през опустошения ресторант. Без ясна цел непрекъснатата стрелба беше замряла до единични откоси, колкото да ги задържи на етажа.