Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Бронзовата му кожа бе пламнала от петкилометровия крос и горещия душ, и докато сядаше в кабинета си, от който се откриваше чудесен изглед към кафявите като шоколад планини и тюркоазения пръст на Лейк Мийд, Елдър се чувстваше толкова добре физически, колкото бе възможно за един мъж на шейсет и една. Шитият по поръчка костюм подчертаваше доброто му телосложение и атлетичното му сърце биеше бавно и спокойно. Духовно обаче бе в смут и чашата билков чай по никакъв начин не можеше да го успокои.
Бертрам Майърс, финансовият директор на „Дезърт Лайф“, стоеше на прага, задъхан и потен като състезателен кон. Беше двайсет години по-млад от шефа си, с гъста черна коса, но бе по-слаб атлет от него.
— Добре ли потича? — попита го Елдър.
— Чудесно, благодаря — отвърна Майърс. — А ти?
— И още как.
— Как така си дошъл толкова рано?
— Шибаното ФБР. Забрави ли?
— Господи, съвсем ми излезе от главата. Отивам да взема един душ. Искаш ли да остана?
— Не, ще се оправя — каза Елдър.
— Притеснен ли си? Така ми изглеждаш.
— Не съм притеснен. Мисля, че е това, което е.
— Да, точно така — съгласи се Майърс.
Уил взе такси до централата на „Дезърт Лайф“ в Хендерсън, заспало градче южно от Вегас, недалеч от Лейк Мийд. Елдър му приличаше на нещо извън стандартната роля, същински прототип на директор, свикнал с богатството и положението си. Мъжът се облегна назад в креслото си и се опита да намали очакванията на Уил.
— Както казах по телефона, специален агент Пайпър, не съм сигурен с какво мога да ви помогна. Може да се окаже, че напразно сте били толкова път.
— Не се безпокойте за това, сър — отвърна Уил. — И бездруго трябваше да посетя Вегас.
— Видях по новините, че сте извършили арест в Ню Йорк.
— Предпочитам да не коментирам разследване, което не е приключило — каза Уил, — но приемете, че ако съм сметнал случая за приключен, едва ли щях да съм тук. Питам се дали бихте ми казали за връзката ви с Дейвид Суишър?
Според Елдър нямаше много за казване. Срещнали се преди шест години по време на едно от честите пътувания на Елдър до Ню Йорк за срещи с инвеститори. По онова време банката на Суишър била един от многото ухажори на „Дезърт Лайф“ и Суишър като старши мениджър бил първа писта. Елдър отишъл в централата на банката и се срещнал с него.
През следващата година Суишър непрекъснато му досаждал по телефона и имейла, докато упоритостта му не дала резултат. Когато управата на „Дезърт Лайф“ решила да пусне акции за финансиране на едно закупуване, Елдър избрал банката на Суишър за основен партньор.
Уил се поинтересува дали Суишър лично е идвал в Лас Вегас като участник в сделката.
Елдър бе сигурен, че не е бил. Имаше ясни спомени, че посещенията се правеха от по-младши служители. Като не се брои заключителната вечеря в Ню Йорк, двамата не са се виждали отново.
Как са общували през годините?
По телефона, от време на време.
И кога е било последното обаждане?
Преди около година най-малко. Фигурирали в списъците на поканените за различните фирмени празненства, но подобни неща едва ли могат да се нарекат близки отношения. Когато прочел за убийството на Суишър, Елдър бил шокиран, разбира се.
Разпитът се прекъсна от мелодията на Бетовен. Уил се извини и изключи телефона си, но не преди да погледне номера на обаждащия се.
За какво й е притрябвал на Лора, по дяволите?
Отново се съсредоточи върху разпита и изстреля въпросите си един след друг. Суишър да е споменавал за връзки с Лас Вегас? Приятели? Делови партньори? Да се е изпускал, че играе комар или има дългове? Да е споделял нещо за личния си живот? Знае ли Елдър дали не е имал някакви врагове?
Отговорът на всичко това бе „не“. Елдър поиска от Уил да разбере, че връзката му със Суишър е била повърхностна, кратка и чисто делова. Би желал да е в състояние да помогне повече, но това просто е невъзможно.
Уил усети как разочарованието се надигна като жлъч в гърлото му. Срещата не носеше никакви резултати — поредната задънена улица. Но въпреки това нещо в поведението на Елдър не му даваше мира — нещо дребно и не на мястото си. Може би едва доловимото напрежение в гърлото му? Или леката нотка на многословие? Не знаеше откъде му хрумна следващият въпрос. Може би от интуицията му.