Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Пристигна в Тисбъри малко преди залез-слънце. Беше благоденстващо градче с няколко големи дървени къщи и множество спретнати колиби покрай широката улица. На поляната в центъра се бе скупчило стадо овце. Мина покрай малката дървена църква, издигаща се самотно в края на поляната, студена и тъмна. До нея се намираше малко гробище. Един от гробовете бе пресен. Прекръсти се бързо. Въздухът бе изпълнен с миризмата на дим от огнищата и вниманието на Уберт се отклоняваше от апетитните аромати на печено месо и цвъртяща мазнина, достигащи от всички страни.
Денят е бил пазарен и на площада все още имаше сергии и каруци, чиито собственици бяха отишли в кръчмата да пийнат и да поиграят на зарове. Уберт спря пред входа. Едно момче го забеляза и предложи да поеме юздите, а срещу една от монетите отведе животното да го напои и да му даде кофа овес.
Каменоделецът влезе в топлата пълна кръчма. Посрещнаха го пиянска глъчка, миризма на застояло пиво, потни тела и пикня. Застана пред горящия огън да стопли измръзналите си ръце и поръча със силния си италиански акцент кана вино. Заради пазара местните жители бяха привикнали с непознати и го посрещнаха с весело любопитство. Неколцина мъже го повикаха на масата им и оживено го заразпитваха откъде е и защо е дошъл в града.
Нужно му бе по-малко от час, за да пресуши три кани вино и да се сдобие с информацията, за която беше изпратен.
Сестра Магдалена обикновено вървеше из манастира с умерена крачка — не много бавно, тъй като би било загуба на време, но и не прекалено бързо, за да не създава впечатление, че нещо на този свят има по-голямо значение за нея от размислите за Бога.
Днес обаче тичаше, стиснала нещо в ръката си.
Неколкодневното затопляне бе разтопило снега на много места, пътеките бяха добре отъпкани и не се пързаляха.
Йосиф и Паулин седяха мълчаливо в скриптория. Бяха освободили преписвачите, за да се срещнат насаме с Уберт, който се беше върнал от мисията си, измръзнал и изтощен.
Каменоделецът вече го нямаше — бяха го изпратили в селото с мрачни благодарности и благословия.
Докладът му бе прост и отрезвяващ.
На осемнадесетия ден на декември, три дни преди това, в градчето Тисбъри се бе родило дете в семейството на кожаря Вуфа и жена му Еанфлед.
Името на новороденото бе Зигберт.
Макар да не го признаха на глас, двамата не бяха шокирани от новината. Почти очакваха да чуят точно това — както и можеше да се очаква от нямо момче, родено от мъртва майка и способно да пише имена и дати, без да е учено.
— Момчето е седмият син, в това няма съмнение — отсъди Паулин, след като каменоделецът си отиде. — Има голяма сила в него.
— Добра или зла? — с треперещ глас попита Йосиф.
Паулин погледна приятеля си и сви устни, но не отговори.
Най-неочаквано в скриптория нахълта сестра Магдалена.
— Брат Ото ми каза, че сте тук — задъхано каза тя, затръшвайки вратата след себе си.
Йосиф и Паулин се спогледаха заговорнически.
— Наистина сме тук, сестро — рече Йосиф. — Нещо обезпокоило ли те е?
— Това! — Магдалена протегна ръка. В юмрука й имаше свитък пергамент. — Една от сестрите го намерила в детското спално под сламеника на Октавус. Откраднал го е от скриптория, няма съмнение. Можете ли да го потвърдите?
Йосиф разви пергамента и двамата с Паулин го зачетоха.
Kal ba Lakna21 12 782 NatusFlavius de Napoli21 12 782 NatusСимеон21 12 782 Natus9ימלת21 12 782 NatusJuan de Madrid21 12 782 NatusЙосиф вдигна очи. Текстът беше изписан със сбития почерк на Октавус.
— Това е на еврейски, познавам буквите — прошепна Паулин и посочи единия от редовете. — Не зная обаче какви са онези над тях.
— Е? — остро попита сестрата. — Можете ли да потвърдите, че момчето го е откраднало?
— Моля те, седни, сестро — въздъхна Йосиф.
— Не искам да сядам, приоре, искам да разбера истината и после да накажа сурово малкия крадец.
— Умолявам те, седни.
Магдалена седна с неохота на една скамейка.
— Пергаментът определено е бил откраднат — започна Йосиф.
— Покварено дете! А какъв е този текст? Прилича ми на някакъв странен списък.
— Съдържа имена — обясни Йосиф.
— На повече от един език — добави Паулин.
— Какво е значението му и защо Освин е в него? — подозрително попита тя.
— Освин ли? — изненада се Йосиф.
— На втората страница, на втората страница! — каза сестрата.
9
Авторът малко се е увлякъл, кирилицата е създадена и разпространена век по-късно, в края на девети век. — Б.пр.