Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Очите на Йосиф пареха от солени сълзи при мисълта за крехкото момче, оставено само в студа и мрака. Изпитваше огромна вина заради топлината и удобството, в което се намираше. Но въпреки това бе сигурен, че Освин е прав в едно отношение — момчето наистина го разсейваше от задълженията му на богомолец и слуга.
Всички чакаха тътрещите се стъпки на абата, но те така и не се чуваха. Йосиф забеляза, че братята и сестрите пристъпват нервно от крак на крак. Всички много добре знаеха колко точен е Освин.
След още няколко минути Йосиф се разтревожи.
— Трябва да проверим абата — прошепна той на Паулин. Излязоха, следвани от погледите на всички събрали се. В църквата се надигна шепот, но Магдалена ги накара да млъкнат, като сложи пръст на устните си и зашътка.
Стаята на Освин бе студена и тъмна, занемареният огън бе почти угаснал. Откриха го прегънат в леглото, облечен в робата си. Кожата му бе студена като въздуха. В изкривената си ръка стискаше пергамента, на който бе изписано името му.
— Милостиви Боже! — възкликна Йосиф.
— Предсказанието… — промърмори Паулин и падна на колене.
Двамата изрекоха бързи молитви над тялото на Освин и се изправиха.
— Трябва да се съобщи на епископа — каза Паулин.
Йосиф кимна.
— Утре сутринта ще изпратя вест в Дорчестър.
— Докато епископът не реши друго, ти ще трябва да ръководиш манастира, приятелю.
Йосиф се прекръсти енергично, забивайки пръсти в гърдите си.
— Иди и кажи на сестра Магдалена да започне вечернята. След малко идвам, но първо трябва да направя нещо.
Йосиф изтича в мрака до манастирската порта, като дишаше тежко. Отвори я и тежката врата изскърца.
Момчето го нямаше.
Затича се, викайки като обезумял името му.
Забеляза малка фигура край пътя.
Октавус не беше отишъл далеч. Седеше тихо в ледената нощ и трепереше в края на една нива. Йосиф го взе нежно в обятията си и го понесе обратно към портата.
— Можеш да останеш, момче — рече му той. — Бог иска да останеш.
25 юни 2009 г.
Лас Вегас
Уил започна да флиртува на морско равнище и продължи да го прави на височина десет хиляди метра. Стюардесата беше негов тип — едро, добре оформено момиче с нацупени устни и мръснишки руса коса. Един кичур все падаше пред окото й и тя непрекъснато и разсеяно го отмяташе настрани. След известно време Уил започна да си представя как двамата лежат голи и той отмята кичура й. Неясно защо изпита вина, когато в мислите му нахлу Нанси, както винаги благоприлична и укорителна. Защо все трябваше да му съсипва фантазиите? Пропъди я с усилие на волята и отново насочи вниманието си към стюардесата.
Беше следвал стандартните процедури за безопасност на транспорта, за да се качи на самолета със служебното си оръжие. Беше се качил предварително в туристическата класа и мястото му се намираше над крилото. Дарла, стюардесата, веднага хареса външността на мускулестия тип в спортно сако и панталони, и се настани на мястото от другата страна на пътеката.
— Здрасти, ФБР — изчурулика тя. Знаеше какъв е заради процедурата, през която бе минал.
— И на теб здрасти.
— Искаш ли нещо за пиене, преди да ни отвлекат?
— Кафе ли надушвам?
— Идва — рече тя. — Имаме си и едно въздушно ченге на място 7С, но ти си по-голям от него.
— Искаш ли да му кажеш, че съм тук?
— Той вече знае.
По-късно, по време на сервирането на напитките, тя като че ли го докосваше леко по рамото или ръката всеки път, когато минаваше покрай него. Може би си въобразявам, помисли си Уил, докато потъваше в дрямка, унесен от ниското ръмжене на двигателите. А може би не.
Събуди се със стряскане, приятно дезориентиран. Долу се виждаха зелени поля, простиращи се до хоризонта — явно се намираха някъде насред континента. Откъм тоалетните отзад се чуваха високи гневни гласове. Уил разкопча колана си, обърна се и разбра проблема — трима млади британци със зачервени лица, седнали един до друг, явно доста направили главите в очакване на ваканцията във Вегас. Жестикулираха като някакво триглаво чудовище към кльощавия стюард, който им беше спрял бирата. Разтревожените пътници започнаха да се обръщат назад, когато британецът откъм пътеката — едър вързоп мускули и сухожилия — се изправи, застана лице в лице с члена на екипажа и извика ядосано:
— Чу приятеля ми! Иска още една шибана бира!
Дарла бързо тръгна да помогне на колегата си, като нарочно потърси очите на Уил, докато минаваше покрай него. Въздушното ченге от 7С остана на мястото си според стандартната процедура, за да наблюдава пилотската кабина, в случай че разправията в задната част е за отвличане на вниманието. Беше млад мъж, същинско кълбо от нерви. Може би това бе първият му истински инцидент, помисли си Уил, докато го изучаваше.