Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Не можеш да ми говориш така. Дори не си мой адвокат! — обади се Бъргър. — Скот ми е адвокат!
— Скот е мъртъв! — изкрещя Шон и стана. Един от надзирателите се надигна, видя, че крещи Барет и седна отново.
— Как така?! — В очите на Бъргър се появи ужас.
— Също и Ромеро. Обезобразени! Главите им са били отрязани, а онези им работи — натикани в гърлата! — Шон бе прав, застрашително наклонен към арестанта. — По-добре ми кажи кой е, защото ти ще си следващият!
— Той знае, че няма да кажа нищо.
— Даваш ли си сметка какви ги дрънкаш? — изкрещя Шон. — Този тип е пречукал Скот и Ромеро!
— Няма причина да мисли, че ще пропея.
— Престани да се правиш на глупак! Вече знае, че си пропял. Как иначе Скот би научил за Ромеро? — Шон поклати глава. — Кажи ми кой е той и къде мога да го намеря.
— Така че ченгетата да го сложат в килията до моята? Не, благодаря!
— Не се безпокой за това, Тед — каза Шон твърдо и впери поглед в очите на Бъргър. — Докато си в затвора, няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
— Аха. А как точно смяташ да го направиш отвън? — Бъргър посочи към улицата. — Сигурен съм в едно, ако ти кажа, ставам пътник. Ако не ти кажа, има шанс да ме остави на мира.
Шон се наведе напред.
— Слушай, Тед, мога да ти обещая, че няма да кажа на ченгетата нищо без твое съгласие.
Бъргър бавно поклати глава, но бе ясно, че скоро ще се предаде.
— Добре, Тед — Шон се вторачи в очите му. — Какво ще кажеш, ако се съглася отново да поема защитата ти?
— Можеш ли?
— Не виждам защо не. Просто няма да мога да ти отделям много време, докато не свърши делото „Къртис“.
Бъргър се поколеба.
— Страхувам се, че ако ти кажа, той ще разбере.
— Как? Ако съм твой адвокат, съм длъжен да пазя тайните ти. Ако не го правя, ще загубя разрешителното си. Споразумяхме ли се?
Бъргър поклати отчаяно глава.
— Името му е Шаба. Шаба Сейнт Джеймс. Само това знам.
— Къде да го намеря?
— Не мога да ти кажа! Ще ме убие! — простена Тед.
— Ако не ми кажеш, също ще умреш. Искаш ли да опиташ? Това е положението. Той е застрелял пазача. Уби Скот и Ромеро. Остава само още един свидетел — каза натъртено Шон и посочи към него.
Бъргър пак поклати глава.
— Когато Еди искаше да го открие, ходеше в увеселителния парк в Хънтингтън. Там се навърта. Там е офисът му.
Беше в Хънтингтън четирийсет и пет минути след като тръгна от затвора. Увеселителният парк се простираше на огромна площ на самия бряг. Там имаше просторно хале с видео игри, виенско колело, влакче на ужасите. В средата бяха струпани павилиони за закуски и игри за наивници — баскетболни топки, които трябваше да се прокарат през по-малки от тях обръчи и всевъзможни други измами, които ти се струват лесна работа, ако искаш да спечелиш две умиращи златни рибки или бутилка с оловно дъно, която никой не може да събори.
Наоколо се шляеха множество хлапета, които нямаха какво друго да правят. Шон бе чувал за няколкото хайки за наркотици напоследък.
Както на много други места, бандите владееха положението и тук. Все още никой не бе умрял, независимо от престрелките, които не бяха рядкост. Местните хора наричаха мястото „парк на пистолетите“.
Шон бе толкова ужасен от начина, по който бе умрял Скот, че искаше на всяка цена да намери Шаба. Не можеше да каже на Гамбоа какво беше научил от Бъргър, защото той отново му беше клиент. Започна да разпитва наоколо дали са виждали „неговия приятел Шаба“.
— Като ти е приятел — изръмжа му едно чернокожо хлапе с обувки за двеста долара, — как така не знаеш къде да го намериш, а? Ченге!
Никой не знаеше нищо. Никакъв Шаба. Никакъв голям черен брат, който търгува с амфетамини. Просто никой не искаше да разговаря с бял кучи син, който имаше вид на ченге. Шон остана там, докато затвориха в полунощ и се прибра у дома, единствено с лошо слънчево изгаряне и болки в стомаха, причинени от лютите наденички.
Глава осемнайсета
Когато започна изборът на съдебни заседатели за делото на щата Калифорния срещу Чад Къртис, Шърман Лоуънстайн просто разцъфтя. Беше със сив костюм, червена риза и чорапи, с червеникави италиански обувки. Беше намалил косата си, а от джобчето на сакото му се показваше червена кърпичка. Липсваше му единствено телевизионният грим.
През седмиците преди процеса Лоуънстайн бе направил всичко възможно, за да го превърне в събитие за медиите. Беше любимец на пресата и телевизионните екипи, защото олицетворяваше масовата представа за един прокурор — висок, къдрокос и енергичен борец за обществен порядък. Не се спираше пред нищо, както сам се изразяваше, ако трябва да прибере „лошите момчета“ зад решетките и да защити почтените граждани, които всеки момент можеха да се окажат залети от тинята.