Играчът на лотария

Хелмут я потупа по ръката.

— Мина, Мина, не мога да ти позволя да вдигнеш кръвното. Мисли си за хубави неща. — Той продължи разказа: — Странното е, че крадецът очевидно се е натъкнал на сейфа едва след като е претърсил всичко останало. Той е скрит зад нашия портрет с Мина в дневната на вилата.

— Чакай малко — прекъсна го Елвира. — Току-що казахте, че някой сигурно е видял Надин с бижутата предишната вечер. Онази вечер тя излиза ли навън от минералните бани?

— Не. Присъства на онова, което шеговито наричаме „часа за коктейли“, после на вечерята и след това на концерта на Моцарт в музикалния салон.

— Тогава значи единствените хора, които може да са я видели, са всички останали гости и персоналът, а всеки един от тях би бил достатъчно наясно, че трябва да търси в сейфа. Вече всички вили са снабдени със сейфове. — Елвира пое въздух и приглади полата на бежовия си костюм, за който доскоро бе сигурна, че ще получи одобрението на Мин. Наистина забравих, че тя ми каза да не обличам бежово, защото ме обезличавало, помисли си мрачно. О, добре. Продължи мисълта си. — И още нещо. Сейфът беше ли разбит?

— Не. Някой е знаел комбинацията, която Надин е използвала.

— А може да е бил професионалист и да е знаел как да я открие — добави Уили. — Какво ви кара да мислите, че крадецът вече не е на хиляди километри оттук?

Мин въздъхна.

— Единствената ни надежда е, че ако е бил вътрешен човек и Елвира успее да открие кой е, може да съумеем да го принудим — или да я принудим — да върне скъпоценностите. Всички гости са ни познати. Репутациите им са неопетнени. Има само трима нови в персонала и знаем точно какво са правили по това време. — Изведнъж Мин сякаш остаря с десет години. — Елвира, този проблем може да ни съсипе. Котър Хейуърд е труден човек. Не само ще съди сина на Надин, но няма да се учудя, ако си намери и някаква причина да ни подведе под отговорност за кражбата.