Игра на сенки (Приказки за любовта)

— Благодаря, днес повече няма. Доволна ли сте?

— Да, хубаво е. Е, отивам отново. Или искате ли да се прибираме?

Тя продължи да играе, Клайн виждаше косата й тук или там да блести между раменете на играчите. Занесе й чаша шампанско и той самият изпи една. После отново седна на тапицираната с кожа пейка до стената.

Защо ли му се присъниха двете жени? Приличаха на собствената му съпруга и на жената от селската кръчма, а също и на Терезина. Други жени той не знаеше, не от години. Едната беше пробол, овладян от отвращение към нейното разкривено, подпухнало лице. Другата го бе нападнала в гръб и искаше да го удуши. Кое беше правилното? Кое имаше значение? Бе ли наранил жена си или тя него? Ще загине ли заради Терезина, или тя заради него? Можеше ли да не обича една жена, без да й нанася рани и без да бъде нараняван от нея? Това негово проклятие ли беше или всеобщо? С всички ли ставаше така? Цялата любов ли бе такава?

А какво го свързваше с тази танцьорка, че я заобича? Той бе обичал много жени, които никога не узнаха за това. Какво го привързваше към нея, която стои там, отсреща, и се занимава с хазартната игра като със сериозно дело? Колко детински израз имаше тя в своето усърдие, в своята надежда, и колко е здрава, наивна и жадна за живот! Какво би схванала, ако знаеше за неговия най-дълбок копнеж, за жаждата по смъртта, за носталгията по угасването, за завръщането в лоното на Бога! Може би ще го обикне вече скоро, може би ще заживее с него — но дали ще бъде по-различно, отколкото с жена му? Дали няма да бъде вечно сам със своите най-съкровени чувства?

Терезина прекъсна мислите му. Тя застана до него и сложи в ръката му пачка банкноти.

— Запазете ми ги за по-късно.

След известно време, той не знаеше дълго или кратко, жената се приближи отново и помоли да й върне парите.

Тя губи, мислеше си Клайн, слава Богу! Навярно скоро ще престане да играе.

Малко след полунощ Терезина дойде, доволна и някак разгорещена.

— Така, преустановявам. Вие, бедният, разбира се, сте уморен. Дали да не хапнем още нещо, преди да потеглим за вкъщи?

В една ресторантска зала те ядоха шунка с яйца и плодове, пиха шампанско. Клайн се ободри и поразвесели. Танцьорката беше променена, радостна и в едно леко сладостно опиянение. Тя видя и знаеше отново, че беше красива и носеше хубави дрехи, усети домогващите се до благоволението й погледи на мъжете от съседните маси, самият Клайн почувства преобразяването й, видя я отново обгърната от блясък и прелестни изкушения, отново чу звука на предизвикателство и еротика в нейния глас, отново видя ръцете й, бели, и шията й, перлена, да се издигат сред дантелите.

— Доста ли спечелихте? — попита той с усмивка.

— Долу-горе — да, но това още не е голямата печалба. Имам около пет хиляди.

— Е, хубаво начало.

— Да, естествено, ще продължа следващия път. Ала това още не е истинският успех. Трябва да дойде изведнъж, а не така капка по капка.