Игра на сенки (Приказки за любовта)

Той само се усмихна със странно хубава и някак особена усмивка, при което устата и брадичката му изглеждаха съвсем момчешки, докато над челото и очите неизменно стоеше тръненият венец.

— Моля, елате да ме вземете около девет часа в ресторанта на хотел „Еспланаде“. Смятам, че към девет часа тръгва една моторница. Но кажете ми какво правихте от вчера насам?

— Мисля, че се разхождах през целия ден, а и през цялата нощ. В някакво село трябваше да утешавам една жена, защото мъжът й беше избягал. А после си дадох много труд за италианската песен, която исках да науча, защото се отнасяше за някаква Терезина.

— Каква е тази песен?

Той започна: Su in cima di quell boscheto4.

— За бога! Вие вече знаете и този просташки шлагер! Да, той сега е на мода сред продавачките.

— О, но аз намирам песента за хубава.

— И утешавахте жена?

— Да, тя беше тъжна, мъжът й бе избягал и й бе изневерил.

— Така ли? И как я утешихте?

— Тя дойде в стаичката ми, за да не бъде сама. Аз я целунах и тя лежа до мен.

— Хубава ли беше?

— Не зная, не я разгледах добре. Не, не се смейте на това! То бе толкова тъжно.

Терезина все пак се усмихна.

— Колко сте смешен! И, и вие изобщо ли не сте спали? Видът ви е такъв.

— Въпреки всичко спах няколко часа в една гора там горе.

Тя проследи с поглед пръстите му, които сочеха към тавана на залата, и се засмя високо.

— В една странноприемница?

— Не, в гората, сред черните боровинки. Те вече са почти узрели.

— Вие сте фантазьор! Но аз трябва да танцувам, директорът вече чука. Къде сте, Клаудио?

Красивият, мургав танцьор вече беше изправен зад нейния стол. Музиката започна. Към края на танца Клайн се отдалечи.

Вечерта той взе Терезина точно навреме и се зарадва, че си бе сложил смокинг, защото тя беше необикновено празнично облечена, във виолетово, с много дантели, и изглеждаше като княгиня.

На брега не я заведе до рейсовия кораб, а на една хубава моторница, която бе наел за вечерта. Качиха се, в полуотворената каюта имаше приготвени одеяла за Терезина и цветя. С остър завой бързата моторница излезе от пристанището в открито езеро.

Навън в нощта и тишината Клайн каза:

— Терезина, всъщност не е ли жалко сега да отиваме там отвъд, сред многото хора? Ако имате желание, да продължим да пътуваме, без цел, докато ни харесва, или да спрем в някое хубаво тихо село, да пийнем селско вино и да послушаме как пеят момичетата. Какво мислите?