Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— Вярно е — казва той. — Никога не съм губил битка — успява да се усмихне мрачно. — Но никога преди не съм се изправял срещу самия Уорик. И не мога да събера навреме достатъчно войници. Сега съм в Божиите ръце, и с Неговата воля ще победя.
И с тези думи си отива.
Събота преди Великден е, здрачава се и църковните камбани на Лондон започват да бият. Градът е тих, все още печален след молитвите на Разпети петък, изпълнен с тревожни предчувствия: столица, която имаше двама крале, а сега няма нито един, тъй като Едуард потегли на поход и взе Хенри със себе си. Ако и двамата загинат, какво ще стане с Англия? Какво ще стане с Лондон? Какво ще стане с мен, и спящите ми деца?
Майка ми и аз прекарахме деня в шиене, игри с децата и подреждане на четирите си стаи. Казахме молитвите си за Велика събота, сварихме и боядисахме яйца, готови да ги раздадем като великденски подаръци. Изслушахме литургията и приехме Светото причастие. Ако някой донася за нас на Уорик, ще трябва да каже, че сме били спокойни; ще съобщи, че сме изглеждали уверени. Но сега, докато следобедът посивява, ние стоим заедно до малкото прозорче над реката, която минава толкова близо под нас. Майка ми отваря закрепения на панти прозорец, за да се вслуша в леките вълни, сякаш реката може да нашепне вести за армията на Едуард, и да каже дали синът на Йорк ще се изправи отново като нарцис тази пролет.
Уорик е напуснал крепостта си в Ковънтри и е тръгнал на поход към Лондон, сигурен, че може да победи Едуард. Лордовете, подкрепящи Ланкастър, се стичат под знамето му, половин Англия е с него, а другата половина чака Маргарет Анжуйска да слезе на суша на южния бряг. Омагьосаният вятър, който я затвори като в капан в пристанището, се уталожи: ние сме незащитени.
Едуард събира войници от града и от предградията на Лондон, после се отправя на север да пресрещне Уорик. Братята му Ричард и Джордж тръгват с него и яздят край строя на пешите войници, като им напомнят, че Йорк никога не е губил битка с техния крал начело. Ричард е обичан от всички войници. Те му имат доверие, макар той все още да е едва на осемнайсет. Джордж е следван от лорд Шрусбъри и неговата армия, а има и други, които са готови да последват Джордж в битка, без да ги е грижа на чия страна са, докато следват своя земевладелец. Заедно те наброяваха не повече от девет хиляди души. Уилям Хейстингс язди от дясната страна на Едуард, верен като куче. Брат ми Антъни върви последен, наблюдавайки пътя отзад, скептичен, както винаги.
Притъмнява и те започват да обмислят да спрат за през нощта, когато Ричард и Томас Грей, изпратени от Едуард да разузнаят какво е положението на големия северен път, се връщат.
— Той е тук! — възкликва Томас. — Ваша светлост! Уорик е тук в пълна готовност, и са се строили пред Барнет, в боен ред, на хребета на едно възвишение, което се простира на запад и на изток от пътя. Няма да можем да минем покрай тях. Той сигурно знае, че идваме: препречил ни е пътя.
— Тихо, момче — казва сурово Хейстингс. — Не е нужно да го казваш на цялата армия. Колко души са?
— Не можах да видя. Не знам. Вече беше прекалено тъмно. Повече от нас.
Едуард и Хейстингс си разменят един поглед.
— Много повече ли? — пита Хейстингс.
Ричард се приближава иззад брат си.
— Изглежда, че са два пъти повече от нас, сър. Може би три пъти повече.
Хейстингс се надвесва от седлото към него.
— И това недей да го казваш на никого — нарежда му той. Отпраща момчетата с кимване и се обръща към Едуард. — Да отстъпим ли и да изчакаме сутринта? Може би да отстъпим към Лондон? Да завземем Тауър? Да започнем обсада? Да се надяваме на подкрепления от Бургундия?
Едуард поклаща глава.
— Ще продължим.
— Ако момчетата са прави и Уорик ни чака на висока позиция с двойно по-голяма войска от нашата… — не е нужно Хейстингс да довършва предсказанието си. Единствената надежда на Едуард срещу една по-голяма армия е изненадата. Бойният стил на краля е бързият марш и изненадващата атака, но Уорик знае това. Именно Уорик научи Едуард как да бъде военачалник. Напълно подготвен е за него. Учителят се среща с ученика си и знае всички негови хитрини.
— Ще продължим — повтаря Едуард.
— След половин час няма да виждаме къде вървим — възразява Хейстингс.
— Именно — отвръща Едуард. — Нито пък те. Кажете на войниците да се придвижват мълчаливо. Искам пълна тишина. Наредете им да се строят с лице към врага. Искам да са заели позиция на зазоряване. Ще нападнем на развиделяване. Предупредете ги — никакви огньове, никакви светлини. Кажете им, че аз съм заповядал. Лично ще обиколя и ще им го прошепна. Не искам нито дума.