Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Максимов вдигна грамадната си ръка, за да блокира удара, дръжката се счупи на две и Чейс се оказа в ръка с късо парче дърво, на което беше нанизано металното острие. Той го подхвърли във въздуха, за да го захване като брадвичка, но освен ако не успееше от раз да разбие главата на Максимов, не виждаше друг начин да се измъкне.
Затова дори не се опита. Вместо това сграбчи въжето, на което висяха гоблените и го разсече с острието.
Чейс въобще не беше лек, но тежестта на стоте квадратни метра дебела, плътно бродирана материя, поставена в дебела дървена рамка, бе напълно достатъчна да го изстреля нагоре, докато гобленът се свличаше надолу. Той се стовари върху Дина и я затрупа под себе си.
Чейс се хвана за перилата на балкона. Издърпа се нагоре и погледна към пораженията на долния етаж. Мъжът с разбития нос продължаваше да обикаля опипом, опитвайки се да спре кръвта, която се стичаше по лицето му. Дина лежеше под купчината гоблени и рамки, а Максимов го зяпаше изненадано. Изглежда мисълта да бръкне и да извади пистолет беше твърде сложна за неговия мозък.
Нина…
Тя се намираше в другия край на балкона и гледаше как Мичъл се бие с руснака с шлифера.
Захар най-сетне успя с един удар да пробие защитата на американеца и заби крак в пищяла му. Мичъл залитна и лицето му се изкриви от болка. Предусети следващия удар и се опита да вдигне ръце, за да го блокира — но не беше достатъчно бърз. Захар заби юмрука си в гърлото му. Мичъл се стовари на пода и започна да се дави.
— Джак! — извика Нина, но руснакът прекрачи тялото, приглаждайки косата си с ръка. Погледна към счупеното оръжие, което тя държеше в ръцете си.
— Здравей, секси лейди — каза той. — Моля те, дай ми меча.
Нина отстъпи назад.
— Предпочитам да не го правя.
Той се нацупи престорено и отново приглади косата си с ръка.
— Добре, ще попитам отново. — Измъкна пистолета си и го насочи към нея. — Дай ми меча. Моля.
Нина се поколеба и внезапно чу внезапно скърцане на метал, което идваше отгоре.
Тя се огледа, Захар също, но само след миг се озова във въздуха, сритан от Чейс, който, увиснал на полилея, се залюля с всичка сила, срита го между краката и го запрати навън през цветното стъкло на прозореца. Руснакът пищеше докато падаше, но викът му бе прекъснат от едно кратко „Ох!“, когато се стовари върху покрива на една от постройките в двора.
Чейс имаше други проблеми. Той вече летеше над коридора към другата стена — и силно изпращяване над главата му го предупреди, че полилеят е на път да се откърти от тавана.
Той се засили, за да скочи на отсрещния балкон…
И за малко не успя.
Полилеят се откъсна от тавана и се разби на пода, а Чейс се впи отчаяно в гоблена на стената. Вкопчен в него с едната си ръка, той шареше по стената с другата в търсене на нещо по-солидно за захващане, висейки на около петнайсет фута над земята.
Рррррт…
— Ох, мамка му. — Дебелата тъкан се откъсваше от рамката, върху която беше закачена. Само за миг гобленът се разпра до края. — Ох, мамка му!
Чейс се залюля като луд. Носеше се директно към Максимов, който нетърпеливо протегна ръце, готов да го сграбчи и размаже…
Англичанинът заби и двата си крака в гърдите на гиганта.
Чу се глухо тупване и Чейс се стовари с всичка сила на земята. И все пак не бе успял да събори Максимов. Руснакът беше като брадат Терминатор и изглеждаше практически неунищожим.
Нина изтича към Мичъл по парчетата начупено стъкло.
— Добре ли си?
— Известно време няма да мога да пея в хора — изхриптя той, като разтъркваше натъртеното си гърло. — Къде е мечът?
Нина го вдигна.
— Ето го.
— Еди?
— О, господи! — Чейс се плъзгаше по гръб на пода, а Максимов се приближаваше към него. — Ставай! — Тя прескочи Мичъл и хукна надолу по стълбите. Междувременно руснакът беше докопал Чейс и го подмяташе в ръцете си, сякаш е дете.
Парчетата от съборената броня се въргаляха по пода, а мъжът, върху когото се беше стоварила, започваше да се свестява. Скорпионът лежеше на сантиметри от ръката му. Той чу стъпките на Нина и надигна глава…
Тя замахна с рицарския щит и го цапардоса по главата. Разнесе се глух удар и звън, когато металът се удари в черепната кост, и мъжът отново се отпусна в безсъзнание на пода. Наблизо се олюляваше друг от наемниците на Васюкович, притиснал ръце към окървавеното си лице; още едно замахване, нов удар и той също се озова на земята.