Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Бурята ги връхлетя безпощадно. Снежната виелица и вятърът блъскаха тримата, докато прекосяваха парка и се отправяха към разклона за магистрала «Ричардсън». Бяха избрали мястото по две причини. Това беше най-стръмната част на склона от върха на прохода и пътят завиваше рязко край стръмния бряг на река Тейкел, намираща се седем и половина метра по-надолу.
Действията им бяха добре обмислени и извършени прецизно. Обаждането на поста потвърди, че цистерната на «Петромакс» току-що е стигнала до най-високата точка на прохода Томпсън и няма други превозни средства, движещи се в тяхната посока. Мъжете изляха тубите с вода на шосето, което скоро се покри с тънък слой невидим лед. Само това обаче не можеше да гарантира, че цистерната ще се плъзне и ще стане неуправляема, затова преди да се появи камионът, трябваше да се върнат в роувъра.
— По-живо — подкани ги шофьорът, макар да знаеше от подготвителните тренировки, че разполагат с още няколко минути.
Водата потече за миг по наклонения път, после започна да замръзва и забави движението си. Тримата забързаха към джипа. Шофьорът седна зад волана и включи на скорост. Двамата му спътници измърмориха нещо за времето и изтръскаха връхните си дрехи, но на младежките им лица бе изписано детинско напрежение на очакване. Бяха сторили пакост и се бяха измъкнали безнаказано. За тях всичко беше игра.
Шофьорът, който беше петнайсет години по-голям и много по-умен, знаеше какъв е залогът. Той разбираше напълно какво бяха сторили и искаше да го правят по-често.
Брок Холт стигна до най-високата точка на прохода и смени скоростите. През последните шест години бе минавал често по този маршрут и знаеше, че не е необходимо да превключва още два километра, докато пътят започнеше да се спуска в пролома. Бурята се бе усилила, откакто бе тръгнал от Валдиз, но все още не беше достатъчно силна, за да го обезпокои. Той хвана волана с едната си ръка и извади дъвка от пакетчето, което бе сложил на поставката между седалките. Брадатите му челюсти подскачаха ритмично, докато дъвчеше и мънкаше думите на песента, разнасяща се от стереоуредбата. Дигиталният часовник на таблото показа, че може би ще пристигне в Анкъридж навреме, за да види края на любимия си сериал на малкия черно-бял телевизор в кабинета на Ханк Келсо. Наклонът започна. Брок смени скоростите. Воланът беше като живо същество, което се въртеше и извиваше в ръцете му, докато той изкарваше цистерната от прохода Томпсън. Пътят стана по-стръмен и Брок намали скоростта, предпазливо управлявайки камиона. Когато предните колела стигнаха до невидимия лед, той караше бавно и успя да овладее лекото занасяне, но заледената площ беше много по-голяма, отколкото очакваше.
Камионът започна да се плъзга по шосето. Брок усети, че колелата се въртят свободно по хлъзгавата повърхност, но нямаше друг избор, освен да вземе завоя, който се задаваше застрашително бързо срещу него. Натисна леко спирачките и превключи на още по-ниска предавка. Камионът реагира и Брок осъзна, че сърцето му се е качило в гърлото. За част от секундата едва не изпусна управлението, но овладя превозното средство.
И в същия миг видя жълтия рейнджроувър, който излезе от отбивката и се насочи право към него.
Брок инстинктивно удари спирачки. Докато псуваше като обезумял другото превозно средство, усети, че цистерната отново се плъзга неконтролируемо върху пътя. Огромният камион и движението му напред бяха сила, която шофьорът не можа да надделее. Цистерната започна да се врязва в кабината. Ремаркето тласкаше камиона извън пътя. Рейнджроувърът изчезна толкова бързо, колкото се бе появил. Но за Брок Холт беше късно.
Кабината вече беше перпендикулярно на ремаркето и се носеше по заледената магистрала, хваната в примката на гравитацията. Колелата се хлъзгаха, без да могат да намерят твърда основа. Предпазният парапет, разделящ шосето от смъртоносното падане в реката, представляваше тънка ивица стомана, нищожна и миниатюрна в сравнение с тежестта на камиона. Брок се опита да овладее волана и отново успя да премести кабината отпред, но ремаркето с двайсет и осемте си тона бензин го тласкаше неумолимо. Предната броня докосна заоблената страна на цистерната.
В последно отчаяно усилие Брок Холт настъпи педала на газта, надявайки се да отмести назад ремаркето. Рискованата му маневра почти бе възнаградена с успех. Предните колела излязоха от заледения участък и започнаха да се съпротивляват на притегателната сила на ремаркето. Ако до завоя имаше още трийсетина метра, Брок щеше да успее. Задната част на кабината се удари първа в предпазния парапет. Металът се огъна толкова много, че когато след миг се блъсна и ремаркето, се откъсна.